Защо сезонната смяна на часовниците все още е политически въпрос в Европа 

Тази нощ преминаваме към лятното часово време. В целия ЕС стрелките на часовниците ще бъдат преместени с час напред в 03.00 часа. Промяната е във връзка с решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 19 март 2001 година, припомнят от Българския институт по метрология. 

Проучване от 2018 година показа, че цели 84% от гражданите на ЕС са против сезонната смяна на времето. Но прекратяването му не е лесно, до голяма степен по политически причини, пише Euronews. 

Според научни изследвания смяната на часа може да наруши приспособяването на тялото ни към слънчевата светлина, което може да доведе до лишаване от сън и да повлияе на няколко заболявания. 

Сезонното превключване на часовника също е в противоречие с първоначалната цел на практиката - пестене на енергия - както Ариадна Гуел Санс, заместник-директор на Time Use Initiative обяснява пред Euronews. 

“Това се оказа погрешно и вече не ни помага да пестим енергия, тъй като беше създадено във време, в което интернет не съществуваше, когато потреблението на енергия беше доста различно от сегашното“, казва тя. 

Европейската комисия се опита да сложи край на смяната на часовника два пъти годишно с директива, внесена през септември 2018 г. Европейският парламент я одобри с голямо мнозинство и широко политическо съгласие: 410 гласа „за“, 192 „против“ и 51 „въздържал се“. Всяка държава трябваше да реши на местно ниво кое време остава в сила.   

Но страните не успяха да се споразумеят и блокираха предложението. Правителствата са обезкуражени да действат независимо по въпросите, тъй като ЕС иска всяко преминаване да бъде едновременно, за да се защити функционирането на единния пазар.  

Литва може да повдигне въпроса отново по време на своето председателство на Съвета на Европейския съюз през 2027 г., според  съветник на президента Гитанас Науседа. 

„Днес все още вярваме, че координирано решение би било постижимо“, каза говорител на Европейската комисия, запитан по въпроса. 

„Насърчаваме подновени дискусии за намиране на решение, но вярваме, че е най-добре държавите-членки да решат помежду си”, добавя той. 

Краят на промяната не е край на проблема 

Да се сложи край на смяната на часовниците обаче означава да се вземе решение дали да се запази зимното или лятното часово време. 

Това също е истински политически въпрос, тъй като часовите зони винаги са били повлияни от политически решения. 

По време на Втората световна война Германия наложи своята часова зона на окупираната Франция и страните от Бенелюкс, докато диктаторът Франсиско Франко реши да обедини Испания с Германия на Адолф Хитлер. 

Съвсем наскоро украинският парламент отмени  преминаването към лятно часово време, само за да избегне изравняване за половината от годината с московското стандартно време (UTC+3), което Русия беше наложила на окупираните територии в Украйна. 

Такива избори не съвпадат непременно с така нареченото „слънчево време“. "Трябва да сме възможно най-съобразени с нашата естествена часова зона. Казано по-просто, това означава, че когато на часовника ми е 12, слънцето е в най-високата си точка през деня", обясни Гюел Санс. 

Това не е така за западноевропейските страни, чиито циферблати на часовника са значително по-напред от слънчевото време. Резултатът, особено през лятото, е късните изгреви и залези, които значително влияят на ежедневието в страни като Испания. 

Ето защо Инициативата за използване на времето за здраво общество предлага радикална промяна с четири часови зони, базирани на меридиани.  

Според това предложение Обединеното кралство, Франция, Испания и страните от Бенелюкс ще бъдат в една и съща западноевропейска часова зона, която съответства на текущото средно време по Гринуич. Ирландия и Португалия ще бъдат изравнени с Исландия в часовата зона на Азорските острови с един час по-назад, докато цяла Централна Европа плюс Гърция ще бъдат с един час напред, а Източна Европа, включително балтийските страни, ще бъдат с два часа напред. 

Тази нова конфигурация обаче би създала нови проблеми. Например, Ирландия и Северна Ирландия ще имат различни времена, което вероятно ще предизвика нов политически проблем.