Европейската комисия обмисля промяна в правилата за по-бързи ответни мерки срещу Китай
Европейската комисия обмисля промени в правилата си за налагане на търговски мерки, които биха позволили на Брюксел да реагира по-бързо на сериозни икономически заплахи, като същевременно разработва нов инструмент, насочен предимно към Китай, пише Politico.
Действащият регламент на ЕС за прилагане на мерки (Enforcement Regulation) вече позволява на Съюза да налага ответни мерки, когато търговските спорове зациклят в апелативния орган на Световната търговска организация. Правилото беше преразгледано през 2021 г., след като работата на този орган беше преустановена, тъй като Вашингтон блокира назначаването на нови съдии.
Сега Брюксел проучва дали регламентът може да бъде допълнително коригиран, така че да позволи по-широк и по-бърз отговор на действия от страна на търговски партньори, които вредят на интересите на ЕС. Това са споделили пред Politico трима запознати с преговорите, пожелали анонимност, за да обсъдят поверителните дискусии.
Тези действия са в отговор на отправено миналия месец искане от страна на Франция и Германия за създаване на нов инструмент за „втори удар“ (second strike), който би позволил на ЕС да реагира по-експедитивно и ефективно на икономически заплахи.
Обмислят се и други наименования за новия инструмент, тъй като от ЕС искат да избегнат препратки към ядрената терминология и вместо това да подчертаят неговия характер на ответна мярка.
Политическата воля за по-решителен отговор спрямо Китай нараства в целия Съюз, подхранвана от опасения относно търговския дефицит на ЕС спрямо водещия световен износител, който възлиза на 1 милиард евро дневно. На срещата си на върха през октомври лидерите на ЕС възложиха на Европейската комисия „спешно“ да разработи нови инструменти за коригиране на тези „дисбаланси“.
В съответствие с френско-германското предложение, новият инструмент би предоставил на Европейската комисия по-големи правомощия за предприемане на действия.
За блокиране на решение за задействане на новия инструмент би било необходимо квалифицирано мнозинство от държавите членки на ЕС. Това е значително по-ниска бариера в сравнение със съществуващия Инструмент срещу принудата (Anti-Coercion Instrument), за чието активиране се изисква подкрепата на квалифицирано мнозинство – 15 държави членки, представляващи 65% от населението на ЕС.
Новият инструмент ще бъде част от по-широк пакет за търговска защита, като параметрите му все още могат да се променят преди официалното предложение на Комисията, което е планирано за 9 декември.
Паралелно с укрепването на търговската си защита, Брюксел продължава структурирания диалог, стартиран през юни. Миналия месец еврокомисарят по търговията Марош Шефчович постигна споразумение с Пекин, което поставя таван на годишния внос на китайски хибридни автомобили. Сега той възнамерява да постигне подобни договорености и за секторите на химическите продукти и машиностроенето – области, които са силно засегнати от свръхкапацитета на Китай. Това се очаква да бъде обсъдено по време на следващите кръгове преговори с Пекин през януари и март.
Съществуващият в ЕС „Инструмент срещу принудата“ (Anti-Coercion Instrument – ACI), наричан още търговска „базука“, никога не е бил използван, въпреки многократните призиви към Брюксел да го задейства.
Процедурата е тромава и дава възможност на държавите членки да участват във вземането на решения на два етапа: първо, при определянето дали е налице икономическа принуда, и второ – при решаването какъв да бъде отговорът.
През януари Европейският парламент поиска от изпълнителната власт на ЕС да използва този инструмент, след като президентът Доналд Тръмп заплаши да анексира Гренландия – територия, която е част от Дания. Брюксел обаче се въздържа, докато водеше преговори, а по-късно Тръмп смекчи позицията си по въпроса.
Този случай отново повдигна въпроси относно това колко бързо и убедително съюзът би могъл да използва своя икономически арсенал в условията на криза.
„Съществува идея за реакция при извънредни ситуации спрямо Китай, базирана на френско-германски документ. Сега въпросът е как точно да се реализира това, като се разглеждат различни варианти. Един от тях е модернизиране на ACI и промяна в процеса на вземане на решения. Друг вариант е изменение на Регламента за правоприлагане (Enforcement Regulation)“, заяви Бернд Ланге, председател на комисията по международна търговия в Европейския парламент.
Ланге, който участва в договарянето и на двата инструмента, отбеляза, че Регламентът за правоприлагане е създаден с цел налагане на решенията на Световната търговска организация (СТО). Той предупреди, че използването му за реакция при извънредни ситуации – без наличието на конкретен спор в рамките на СТО – би могло да бъде „малко сложно“.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.