Зелените градове на Европа

Това лято беше адски горещо – да бъдеш зелен и полезен за планетата е става все по-наложително. И от решаващо значение за това са действията на властите, които имат силата да направят пробив в климатичната криза.

Зелената енергия, ходенето пеша, колоезденето и градското земеделие стават все по-популярни в цяла Европа. Опазването на околната среда е на челно място в европейския дневен ред, като Европейският зелен пакт определя общата рамка.

Повечето от нас живеят в градове и са изправени пред множество предизвикателства, като например замърсяване на въздуха или водата, високи нива на шум или загуба на природни ресурси. Затова още през 2008 г. Европейската комисия стартира наградите Европейска зелена столица и Европейско зелено листо. Те са посветени на насърчаването на чудесни решения и показват, че има екологични, устойчиви градове и че други могат да направят същото.

Всяка година Европейската комисия избира победителите, които стават „посланици на зеления град“ (в целия свят). Но те също така работят много със своите граждани, за да се случи това. В двата конкурса участват градове от ЕС-27, кандидатките за членство, както и Лихтенщайн, Исландия, Норвегия и Швейцария.

Изборът на победителя се прави по 12 екологични показателя, сред които качество на въздух, ниво на шума, чистота на водата, устойчиво използване на земята и почвата, отпадъци и кръгова икономика, природа и биоразнообразие, зелен растеж и екоиновации, устойчива градска мобилност, енергийна производителност, управление на околната среда и др.

Наградата се присъжда ежегодно на европейски град с над 100 000 жители, който се е доказал като лидер в екологичната, социалната и икономическата устойчивост. Основното послание е, че европейците имат право да живеят в здравословна градска среда и затова градовете трябва да се стремят да подобряват качеството на живот на своите граждани и да намаляват въздействието си върху околната среда. Това послание е смисълът на мотото „Зелени градове — подходящи за живот“.

Градовете, които не са достатъчно големи, за да се състезават в конкурса „Европейска зелена столица“, могат да участват в надпреварата за наградата „Европейско зелено листо“.

В конкурса могат да участват градове с население между 20 000 и 100 000 жители, като целта е да се признаят и насърчат усилията им за по-добро управление на околната среда и по-добри резултати. Спечелилият град получава безвъзмездни средства за подкрепа на неговите дейности през цялата година, в която е носител на наградата.  

Неотдавна Валенсия бе провъзгласена за Европейска зелена столица през 2024 г. – на финала испанският град изпревари Каляри в Сардиния.

Докато има само един победител за Европейска зелена столица на година, то годишният Европейски зелен лист признава екологичните постижения на два по-малки града в ЕС (по-специално тези, които са с между 20 000 и 99 000 жители). Тази година наградата Green Leaf беше спечелена от датския град Елсинор и Веление – петият по големина град в Словения. Двамата победители ще получат 75 000 евро за зелени инвестиции. Победителите бяха обявени на церемония по награждаването и обявяването на победителя в Гренобъл (тазгодишната европейска зелена столица) миналата седмица.

„Бих искал горещо да поздравя Валенсия, Елсинор и Веление и да ги приветствам с добре дошли в клуба на Европейския зелен град! Тези градове работят усилено за изграждането на по-здравословна и по-екологична среда за своите жители и са вдъхновение за другите. Те показват, че амбицията на Европейския зелен пакт за изграждане на устойчиви общества е единственият път напред. Градовете са в челните редици на този преход и с напредъка, постигнат досега, аз наистина вярвам, че можем да изградим по-зелена и по-справедлива Европа за всички”, подчерта Виргиниус Синкевичюс, комисар по околната среда, океаните и рибарството, при обявяването на победителите.

Валенсия спечели титлата благодарение на своите минали и настоящи постижения в областта на устойчивия туризъм, климатичната неутралност, както и справедливия и приобщаващ зелен преход. 97% от жителите на града живеят на 300 метра от зелени градски зони. Градът също е доказал ангажимент за подобряване на качеството на въздуха и възстановяване на природните екосистеми, като дюните Девеса и екосистемите на влажните зони. Валенсия също така стимулира по-здравословно, устойчиво и приобщаващо производство на храни чрез своята „Програма за съседство и храни“.

снимка: Shutterstock

Градът получи многобройни важни акредитиви за устойчивост през годините, като титлата Европейска столица на интелигентния туризъм през 2022 г. и Столица на устойчивата храна през 2017 г. Освен това е пионер в измерването и компенсирането на въглеродния и водния отпечатък на туризма и е един от 100-те града, избрани от Европейския съюз за проекта Cities Mission, с цел постигане на климатична неутралност до 2030 г.

Това е първият път, в който Валенсия се кандидатира за Европейска зелена столица, отличие, което досега беше присъдено само на един друг испански град (Витория през 2012 г.). Тази награда, която е на стойност 600 000 евро, превръща града в еталон за градска устойчивост и политики за екологичен преход.

Столицата на едноименната испанска автономна област може да се похвали с парка Турия – най-големият градски парк в Европа – и очевидно е засилила политиката си за зелена инфраструктура през последните години. Откакто е открит през 1986 г., той се променя и адаптира към града и неговите граждани и техния начин на живот. С почти 300 акра площ и дължина 12 километра, това е най-дългият градски парк в Европа.

Други места, като природния парк Албуфера, крайградските овощни градини и Средиземно море, съчетават основния набор от зелени и природни зони в град Валенсия и околностите му.

Датският град Елсинор смекчава въздействието на настоящата енергийна криза чрез ускоряване на енергийното обновяване на сгради и преобразуване на източници на топлина, включително чрез създаване на системи за централно отопление. Градът е реконструирал канализационната система за разделяне на дъждовната и отпадъчната вода, за да подобри качеството и ефективността на водата, както и да подпомогне адаптирането към климата. Мотото на годината на Green Leaf е „споделянето е грижа“, като гражданите и местните фирми участват в постигането на зелен преход.

снимка: Shutterstock

Словенският град Велене работи за постепенно премахване на въглищата, като същевременно отваря нови възможности за заетост в секторите на зелените работни места. Мотото им е „от черно към зелено и ярко“. Веление беше един от първите градове в Словения, който инсталира система за разделно събиране на отпадъци и оттогава подобрява управлението на отпадъците. Градът е нетърпелив да сподели своя опит относно трансформацията от въгледобивен в климатично неутрален град.

снимка: Shutterstock

Валенсия ще получи финансова награда от 600 000 евро. Наградата ще подпомогне града-победител да приложи мерки за подобряване на екологичната устойчивост на града като част от годината на Европейска зелена столица 2024. Победителите в European Green Leaf 2024 Елсинор и Веление ще получат финансова награда от 200 000 евро в подкрепа на техните усилия.

Европейската зелена столица за 2023 г. е Талин, чието население наброява 447 032 души. Разположен на брега на Финския залив на Балтийско море, крайбрежната му граница е само малко по-къса (46 км) от сухопътната му граница (59 км). Централното му положение във Финския залив превръща Талин и неговото пристанище в център от Х век, което го прави водещ търговски град в района от векове.

Въпреки че градът има дълга търговска история и пристанището на Талин все още е едно от най-големите в Балтийския регион, търговията вече не е най-важният бизнес. Всъщност Естония се смята за Силиконовата долина на Балтийско море, а икономиката на Талин процъфтява благодарение на информационните технологии.

Между многото стартиращи фирми, възникнали в Талин, Skype без съмнение е най-известният. Талин е един от основните ИТ центрове на Европа и е домът на Агенцията на ЕС за широкомащабни ИТ системи и Кооперативния център за върхови постижения в киберотбраната на НАТО.

снимка: Shutterstock

Талин се слави със своята разнообразна природа и изумителни пейзажи, които служат за местообитания на редки видове. Най-изявената релефна форма на природната среда е балтийският клинт, варовикова скала, с най-висока точка от 48 метра в границите на столицата. Най-посещаваните туристически атракции на Естония са в стария град, който е лесно достъпен пеша.

Градът наскоро прие амбициозната стратегия за развитие „Талин 2035“. Планът е насочен към въглеродната неутралност, адаптирането към климата, иновациите, здравето, мобилността, биоразнообразието, кръговата икономика, устойчивата енергия и производството на храни. Много преди това Талин показа своя ангажимент за адаптиране към климата. Извършени са множество съответни мерки, като например системи за управление на дъждовни води и ремоделиране на улици.

Що се отнася до градската мобилност, Талин си е поставил цел: неговите граждани трябва да могат да достигнат цялата необходима инфраструктура в рамките на 15 минути чрез меки видове транспорт. Освен това градът предоставя безплатен обществен транспорт на своите граждани от 2013 г. По време на референдум, организиран от града, за да накара гражданите си да изразят мнението си по въпроса, над 75% гласуваха в подкрепа на това.

Така Талин стана първата европейска столица, която предлага безплатен обществен транспорт на своите граждани. Този град даде пример чрез това насърчаване на устойчив транспорт, показвайки пътя на други европейски столици.

Не на последно място, идеята за Европейска зелена столица първоначално беше замислена в Талин на среща, проведена през май 2006 г. по инициатива на бившия кмет на града Юри Ратас.