В Eврозоната вече всичко е наред?

Новините наистина са добри: според окончателните данни на Федералната статистическа служба, ръстът на германската икономика за 2013-та е много по-висок от очаквания. Следователно и шансът за продължаване на икономическия подем през тази година е голям. Положителна промяна в цифрите има и в икономическите постижения на Франция. Но и като цяло в Еврозоната тенденцията на растеж укрепва - това се потвърждава и от данните за Италия, Испания и Португалия.

Може ли в такъв случай да се смята, че кризата в Еврозоната е преодоляна? Единият отговор гласи: Да, кулминацията на кризата е преодоляна, и то благодарение на едно изявление на шефа на Европейската централна банка Марио Драги, направено пред съвсем незначими инвестиционни банкери в Лондон. "В рамките на мандата си Европейската централна банка е готова да стори всичко възможно за спасяването на еврото. Повярвайте ми - то ще бъде достатъчно", каза той. Точно тези думи преобърнаха изцяло очакванията на финансовите пазари и с един удар сложиха край на спекулациите срещу отделните страни - при това толкова трайно, че до момента на ЕЦБ не ѝ се е наложило да изкупува облигациите на закъсали държави.

Кризата не е свършила

Вторият отговор гласи: Не, кризата не е преодоляна, тъй като нерешените проблеми все още са много. Има обаче и редица сфери, в които държавите от Еврозоната са постигнали огромен напредък - ако се има предвид създаването на европейския спасителен механизъм и на банковия съюз. Същевременно бюджетното консолидиране и икономиите, за които федералното правителство настояваше до непоносимост, не изиграха кой знае каква роля - с изключение на Гърция този вид мерки бяха реализирани в пределно скромни мащаби. За структурните реформи също не би могло да се каже, че са оказали силно влияние. Те са необходими, само че докато се прояви техният ефект, ще минат още много години.

Решаващо в много по-голяма степен е това, че държавите от периферията са на път да възстановят конкурентоспособността си. След кулминацията на кризата през 2008 година, разходите за заплати в Гърция например са спаднали с 18%, в Ирландия с 19%, в Испания с 13%, а в Португалия - със 7%. Същевременно същите тези разходи в Германия, Франция и Италия са нараснали с по 2%. Следователно Еврозоната е на път да намали още една част от огромното неравновесие, трупало се в продължение на повече от едно десетилетие.

Предизвикателствата остават

В полза на тази тенденция говори и фактът, че от 2008 до днес Германия е намалила двойно своя износ за държавите-членки на Европейския съюз: от почти 4,5% на 2% от брутния вътрешен продукт. Това е поредният важен елемент за премахването на неравновесието в Еврозоната, което редовно е обект на критики от страна на Съединените щати и Международния валутен фонд.

Въпреки всичко това място за илюзии няма: поддържането на валутния съюз ще изисква още много усилия. Основният проблем произтича от това, че валутният съюз бе въведен преди фискалния и преди политическия съюз. Дори и днес да сведем всичко до нулата и нивата на заплати и лихви навсякъде да се уеднаквят, няма никакви гаранции, че след десет години няма да бъдем изправени пред същите проблеми като през 2008.