Икономисти: Еврозоната е обречена, независимо от Гърция

Проучване сочи, че Еврозоната е изправена пред крах и не може да просъществува в сегашната с форма, независимо от бъдещето на Гърция, съобщава британският вестник Telegraph.

Анализът е изготвен от икономически консултанти от ECU Group и е част от по-голямо изследване на членството на Великобритания в Европейския съюз, наречено „Change or go”.

Докладът демонстрира, че икономическата неравнопоставеност между държавите-членки на Еврозоната се увеличава, поради което прилагането на единния лихвен процент става все по-неуместно.

Политическите, социалните и културните различия също ще усложнят споделянето на единната валута. Рано или късно, пишат икономистите, Еврозоната ще трябва „да се интегрира или да се разпадне”.

Докладът заключва, че независимо от бъдещето на Гърция, Еврозоната ще се изправи пред дълбоко вкоренени проблеми, които трябва да бъдат разрешени или посредством разпадане на Съюза, или чрез пълна политическа интеграция.

Когато единната валута бе създадена през 1999 година, нейните защитници твърдяха, че общите икономически правила ще благоприятстват икономическото уеднаквяване между страните-членки и ще направят въвеждането на единен лихвен процент все по-удобно.

Според анализа на ECU Group обаче, резултатът е точно обратният – държавите, които са приели единната валута, са се раздалечили по отношение на икономическото си развитие и търпят различия в търсенето и предлагането в различни моменти и при различни обстоятелства.

Въпреки че много от страните членки се доближаваха по икономическите си показатели през 1999 година, проучването сочи, че след това се наблюдава противоположната тенденция. По някои показатели, икономиките от Еврозоната са по-разединени, отколкото когато и да било след 1982 година.

Този резултат повдига въпроси за оцеляването на Еврозоната в сегашната й форма, пишат авторите на доклада. Въвеждането на единен лихвен процент става все по-неудачно, тъй като той увеличава трудностите, пред които са изправени по-слабите страни-членки, и стимулира прекалено търсенето в по-силните икономики.

Анализът заключва, че фундаменталните разминавания в Еврозоната са по-решаващи за нейното бъдеще, отколкото случващото се с Гърция.

„Истинската политическа криза ще настъпи, когато лидерите на Еврозоната са принудени да се изправят пред липсата на гъвкавост на единната валута: интеграция или разпад. Случващото се с Гърция е само един пример за това, как ситуацията в Еврозоната се изражда. Никой не бива да вярва, че Гърция ще е единствената страна-членка, която ще се бори за оставането си в Еврозоната,” пише още в доклада.

Проучването подчертава непроменливите структурни разлики между държавите от Еврозоната и идентифицира големи несходства не само в икономическото им поведение, но и в социалните навици и политическите мерки.

Например, анализът цитира по-ниското ниво на спестовност в Португалия и Гърция в сравнение с Финландия и Холандия.

Различните индикатори в сферите на образуванието, изследователската дейност и технологиите също говорят за значително разминаване между 11-те изучени членки на Еврозоната.

Например, Финландия, Австрия и Германия имат далеч по-високи резултати в развитието на образованието, изследователската дейност и разходите за развитие като процент от БВП, отколкото Италия, Испания, Португалия и Гърция.

Политическите различия, включително и степента, в която правителствата се придържат към собствените си правила, също увеличават пропастта между държавите от Еврозоната, пишат авторите на анализа.

По отношение на съдебните системи, нивата на корупция и качеството на местните закони, северноевропейските държави като Германия, Финландия и Нидерландия са много по-развити, отколкото държавите в Южна Европа. Подобни разминавания ще усложнят въвеждането на необходимите за Еврозоната промени за гарантиране устойчивостта на еврото, смятат анализаторите.

Според доклада, въпросите, пред които е изправена единната валута, пораждат сериозни съмнения за бъдещето на целия Европейски съюз.

„Ако Еврозоната продължи да се раздалечава и стане нестабилна, това повдига въпросни не само за нейния потенциал за разрастване, но и за устойчивостта на Европейския съюз. Щом Еврозоната достигне точката, в която трябва или да се интегрира, или да се разпадне, резултатът от който и да е сценарии ще има дестабилизиращи последици за Европейския съюз и настоящата му структура.”