Още една опасна авантюра на Гърция

Гръцкото правителство обсъжда идеята за евентуални конфискации на германско имущество като репарации заради Втората световна война. Странно, като се има предвид, че темата за репарациите отдавна е юридически приключена.

Гърция отново поставя въпроса за конфискуването на германска собственост заради сторената ѝ историческа неправда по време на Втората световна война. Става дума за сгради на „Гьоте институт“ и на германски училища в Гърция.

Късно е вече

Този ход е авантюристичен и безсрамен. Защото темата за репарациите отдавна е юридически приключена. Гръцкият премиер Ципрас твърди, че след обединението на Германия през 1990 година възникнали „юридически и политически предпоставки за решаване на въпроса”. Но вярно е точно обратното. Тъкмо с обединението на Германия въпросът беше окончателно решен. Договорът „Две плюс четири” не случайно носеше официалното наименование „Заключителна уредба по отношение на Германия”. Всъщност ставаше дума за окончателен мирен договор, макар че определени кръгове, включително и в Германия, не одобряваха такава интерпретация. Към момента на сключване на договора всички държави, които имаха някакви изисквания за репарации към Германия заради войната, трябваше своевременно да ги внесат. Както, впрочем, постъпиха много държави.

Още тогава се наложи мнението, че подобни претенции заради несъмнено ужасяващите престъпления са неуместни в рамките на днешния мирен ред. Не само германските, но и редица европейски съдилища, включително Международният съд, с пълно основание решиха, че въпросът за нови репарации не бива да се повдига. Съдиите от Хага преди две години осъдиха Италия заради това, че е допуснала изпълнението на решения на гръцки съдилища, отнасящи се до германски военни престъпления в Гърция. Тогава ставаше дума за очевидно нарушение на държавния имунитет, но Гърция не си взе поука от решението на съда в Хага.

А ако Германия поиска пари?

Разбира се, редом с ясната юридическа уредба винаги остава възможността доброволно да се извършват определени допълнителни плащания. Германия открай време повтаря, че носи отговорност за извършените неправди, които тъй или иначе не могат да бъдат възмездени в пълна мяра - и многократно е плащала доброволно. Така че всеки, който днес отново се опитва да цака с тази карта, трябва добре да знае какво върши. Случаят не само че е приключен - такива претенции, особено във времена, когато спасяваме еврото, са нелепи и опасни. Защото в резултат от гръцката криза Германия може да представи на Атина една доста солена сметка, далеч по-висока от основателните претенции на самите гърци.

И в този случай за Гърция е добре да погледне как се развиха нещата в Източна Европа. Какви претенции имаха тамошните държави и граждани заради извършените военни престъпления? И докъде назад в миналото всъщност да се връщаме? Ако се придържаме към гръцката логика, тогава и самата Гърция, която иначе е толкова горда със своята история, в един момент ще трябва да плаща за извършените от нея исторически несправедливости.

Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

Източник: Дойче веле