Три български номинации за Гражданската награда на Европейския парламент

Три български номинации за Гражданската награда на Европейския парламент

Три български номинации за Гражданската награда на Европейския парламент

Три са българските номинации за тазгодишното издание на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент, предложени от български евродепутати. Трите номинации ще бъдат оценени и класирани от национално жури и ще се състезават за място сред лауреатите заедно с кандидатури от всички 28 държави членки. За престижната награда са предложени:

  • Младите доброволци от Варна, от името на Момчил Неков (С&Д);
  • Сдружение Тук-Там, от името на Ева Паунова (ЕНП);
  • Раследващият журналист Христо Христов, от името на д-р Андрей Ковачев (ЕНП).

Наградата за европейски гражданин се предоставя за изключителни постижения в някоя от следните области: насърчаване на по-доброто разбирателство и по-тясната интеграция между гражданите на Европейския съюз; улесняване на трансграничното сътрудничество; провеждането на дейности, които дават конкретен израз на ценностите в Хартата за основните права на Европейския съюз. Всеки депутат от ЕП има право да номинира всяка година по един кандидат, който може да е отделен гражданин, група граждани, асоциация или организация.

Национално жури в състав Емил Радев (ЕНП), Илияна Йотова (С&Д) и Илхан Кючук (АЛДЕ) ще класира трите номинации. Препоръките на националното жури се предават за разглеждане на Комисията по присъждането на Гражданската награда, която обявява крайното решениe в края на ноември. Ако някоя от българските номинации бъде одобрена, през декември Информационното бюро ще организира церемония за връчване на медала на българския носител на приза. По-късно ще се проведе и общоевропейска церемония в Брюксел.

Членовете на Комисията по присъждането ще бъдат определени с решение на Бюрото на ЕП. Комисията може да избере до 50 лауреати общо от всички 28 държави членки, като отчита принципа на географското разпределение и баланса между половете. Обикновено в нея влизат председателя на ЕП (или негов заместник), 4 заместник-председатели на ЕП, 2 бивши председатели на ЕП и 2 популярни личности.

Двама българи бяха сред 43-те лауреати на Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 година - покойният акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски. През 2012 г. Гражданската награда на ЕП бе присъдена на 37 души от държавите членки, сред които и Петър Петров, механик на кораба "Коста Конкордия", който помогна за спасяването на пътници и екипаж при потъването на кораба.

Ето мотивите, с които българските евродепутати издигат кандидатурите тази година:

Младите доброволци от Варна, от името на Момчил Неков (С&Д):

"През лятото на 2014 г. България бе жертва на поредица силни наводнения, които засегнаха различни части на страната, взеха жертви и причиниха огромни материални щети. В същото време те породиха един феномен, към който искам да насоча вниманието на Европейския парламент – доброволчеството. В помощ на жертвите се притекоха деца с увреждания, сирийски бежанци от лагера в Харманли, представители на еврейската и ромската общност  в България, както и десетки доброволци от всички краища на страната. Бих искал да привлека вниманието Ви към делото на младежите в неравностойно положение от Социален учебно-професионален център "Анастасия д-р Желязкова" от град Варна, които бяха най-малките и едни от най-активните доброволци, които се включиха в акцията по почистването на засегнатите райони. Смятам, че тяхната самоотверженост и съпричастност към положението на пострадалите са достойни за наградата "Европейски гражданин на годината". Тяхното дело е преди всичко израз на активна гражданска позиция, която има принос към развитието на едни от най-важните европейски ценности: солидарност и гражданска ангажираност. Духът на съпричастност, който демонстрираха младежите, спомогна за сплотяването на българската нация около основни европейски ценности като взаимното уважение, приятелството и толерантността. Силно се надявам, че журито ще оцени изключителното дело на младите доброволци, което ще спомогне за укрепването на европейския дух на солидарност, съпричастност  и взаимопомощ сред българите."

Сдружение "Тук-Там", от името на Ева Паунова (ЕНП):

"От 7 години сдружение 'Тук-Там' активно се ангажира да мотивира българи с професионален опит и образование, придобити в чужбина, да се върнат в България и да допринесат за европейското ѝ развитие. Сдружението среща търсещи заетост българи с международни компании в ключови области, както и с експерти по кариерно ориентиране и мотивиращи лектори. Освен това, "Тук-Там" дава множество възможности за разгръщане на мрежа от контакти с европейски професионалисти. За българите с идеи за собствен бизнес сдружението предоставя ноу-хау за по-лесно и ефикасно започване на предприемаческа дейност в България.  "Тук-Там" участва в организацията на повече от 20 събития годишно. Съорганизатор е на най-големия ежегоден форум за българи с опит и образование в чужбина „Кариера в България. Защо не?”. Около 75% от участниците в него са успели да срещнат правилния за тях работодател, над 7000 българи с опит зад граница са се срещнали с над 200 работодателя, лектори и организации. Изданието му от 2014 г., провело се под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев, успешно свърза 1000 кандидати с опит от 40 държави със 60 фирми, 35 лектори, 30 партньорски организации. Друга резултатна инициатива на „Тук-Там” е да избира свои посланици из Европа, които да спомагат професионалната реализация на българи зад граница - групата им в Лондон вече наброява над 700 члена. Сред основните задължения на посланиците е активно да популяризират българската култура в страната, в която живеят."

Христо Христов, от името на д-р Андрей Ковачев (ЕНП):

"С дейността си на разследващ журналист Христо Христов отстоява свободата на мисълта, съвестта и религията, както и свободата на информираност и изразяване на мнение. Работата на Христов с архивни документи от ХХ в. нееднократно е изобличавала погазването на тези свободи и редица репресии по време на тоталитарния режим в България. Автор е на 8 документални книги, 3 документални филма и редица медийни публикации за преосмислянето на тоталитарното минало. Публикувал е многократно по темата за "Възродителния процес", насилственото преименуване и изселване на български турци и мюсюлмани. През 2011 г. Христов основава и оттогава поддържа независимия специализиран сайт desebg.com. Разследването му за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон е отразено и цитирано от редица световни медии. Христо Христов е единственият журналист, спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна сигурност, като през 2004 г. осъжда във Върховния административен съд министъра на вътрешните работи за мълчалив отказ за достъп до информация, а през 2007 г. директора на Националната разузнавателна служба. Aктивно участва в гражданската инициатива „Чисти гласове” за отваряне на досиетата в България като част от преосмислянето на миналото, както и активно и последователно отстоява тази кауза през следващите години. Заради независимата му журналистика, Христо Христов и неговото семейство са неколкократно поставяни под психически тормоз и са заплашвани."

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ