Бившият шеф на Фед Бен Бърнанке е сред носителите на тазгодишния Нобел за икономика

Американските икономисти Бен Бърнанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг ще си поделят тазгодишната Нобелова награда за икономически науки за своите изследвания върху банките и финансовите кризи, предаде Си Ен Би Си.

Бернанке беше председател на Федералния резерв от 2006 г. до 2014 г. и сега е сътрудник в базирания във Вашингтон институт Brookings. Даймънд е професор по финанси в Чикагския университет, а Дибвиг е професор в Бизнес училището Олин към Вашингтонския университет в Сейнт Луис.

Според аргументацията на Нобеловия комитет, работата им в началото на 80-те години на миналия век „значително е подобрила разбирането ни за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи“, и показва защо е жизненоважно да се избягват банкови колапси. От Нобеловия комитет посочват, че работата на тримата икономисти е била „безценно“ по време на финансовата криза от 2008-09 г. и пандемията от коронавирус.

Анализът на Бернанке за Голямата депресия през 30-те години на миналия век показа как и защо масовото теглене на пари от банките е била основната причина кризата да бъде толкова дълга и тежка. Работата на Даймънд и Филип Дибвиг междувременно разглежда социално важната роля, която банките играят за изглаждане на потенциалния конфликт между спестовниците, които искат достъп до парите си, и икономиката, която се нуждае от спестявания, за да бъдат вложени в инвестиции.

Победителите ще си поделят наградата от 10 млн. шведски крони (около 900 хил. долара).

Кралската шведска академия на науките избира победителите от списък с кандидати, препоръчан от Комитета по икономически науки.

На пресконференция след съобщението Даймънд беше попитан дали има някакво предупреждение за банките, институциите и правителствата предвид текущите повишаващи се лихвени проценти и прогнозите за нова финансова криза.

 „Финансовите кризи, по начина, по който Фил Дибвиг и аз мислим за тях, се влошават, когато хората започнат да губят вяра в стабилността на системата. Всичко опира до това колко печеливш и стабилен според тях е банковият сектор“, каза той.

„Така че в периоди, когато нещата се случват неочаквано, като например сега, тъй като хората са изненадани от това колко бързо се повишиха лихвените проценти по света, това може да е нещо, което предизвиква някои страхове в системата. Видяхме част от това в Обединеното кралство в техния сектор на застрахователния пазар“, добави Деймънд.

„Така че предполагам, че най-добрият съвет е да сте подготвени и да се уверите, че вашата част от банковия сектор се възприема като здрава, както и да отговаряте премерено и прозрачно на промените в паричната политика.

Запитан дали предвижда нова финансова криза, той каза, че светът е „много по-добре подготвен“ отколкото през 2008 г. и регулаторните промени са направили системата по-малко уязвима.

Миналата година наградата за икономика отново бе разделена между трима души. Едната половина от наградата бе за Дейвид Кард от Университета Бъркли за неговото изследване на ефектите върху пазара на труда от промяната на минималната заплата, имиграцията и образованието. Другата половина отиде при Джошуа Ангрист от Масачузетския технологичен университет и Гуидо Имбенс от Университета Станфорд за изследване, което показва, че точни заключения относно причина и ефект може да бъдат извлечени от естествени експерименти.

За разлика от Нобеловите награди в другите категории, които се раздават от 1901 г. наградата за икономика е учредена през 1969 г. от централната банка на Швеция и в чест на Алфред Нобел.