Бизнес перспективи: Европа има редкоземни елементи, но остава зависима от Китай

Подобно на САЩ, Европа също чувства натиск да угажда на Китай, за да поддържа доставките на редкоземни елементи, които са жизненоважни за стратегическите индустрии в региона, включително автомобилостроенето, зелената енергия и отбраната.

Европа е силно зависима от Китай за доставките на 17-те редкоземни елемента и се стреми да успокои конфликтите с Пекин относно доставките, като същевременно търси алтернативни източници на критични минерали – включително в собствения си двор.

Това обаче е дълъг процес и засега Европа е също толкова уязвима, колкото и други големи потребители на редкоземни елементи (особено САЩ), що се отнася до способността на Пекин да спре доставките, пише CNBC.

Представители на Германия и Нидерландия са в Пекин тази седмица за разговори с китайските си колеги относно контрола на Китай върху износа на редкоземни елементи и чипове, които направиха европейските индустрии уязвими към глобалните прекъсвания на веригата за доставки.

Китай доминира на пазара на редкоземни елементи – от добива до рафинирането им, като данни на Международната агенция по енергетика показват, че през 2024 г. Китай е отговарял за 59% от добива на редкоземни елементи в света, 91% от рафинирането им и 94% от производството на постоянни магнити, които обикновено се използват в електрически превозни средства, вятърни турбини, промишлени двигатели, центрове за данни и отбранителни системи.

Като най-големият доставчик в света на компонент, който е от решаващо значение за толкова много производствени сектори, господството на Китай е направило „глобалните вериги за доставки в стратегически сектори – като енергетика, автомобилостроене, отбрана и центрове за данни с изкуствен интелект, уязвими към потенциални смущения“, отбеляза МАЕ.

Този потенциал за смущения излезе на преден план тази година, когато през април и октомври Пекин обяви изисквания за лицензиране, а по-късно и контрол върху износа на своите доставки и технологии за редкоземни елементи.

Тези мерки бяха спрени за една година в резултат на търговско примирие, постигнато през октомври между Китай и САЩ, но големите вносители на редкоземни елементи, като САЩ и ЕС, който внася около 70% от доставките на редкоземни елементи и почти всички свои магнити от редкоземни елементи от Китай, са твърде наясно с уязвимостта към геополитически сътресения.

Бариери пред диверсификацията

Миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че блокът стартира плана „RESourceEU“, насочен към намаляване на зависимостта от критични суровини от Китай „в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план“. Тя каза, че блокът може да постигне това чрез рециклиране на съществуващи суровини, като тези в батериите, и чрез съвместно закупуване за складиране.

Фон дер Лайен също така заяви, че ЕС ще увеличи инвестициите в стратегически проекти „за производство и преработка на критични суровини тук, в Европа“ и ще ускори работата по партньорства за критични суровини със страни като Украйна, Австралия, Канада, Казахстан, Узбекистан, Чили и Гренландия.

„Светът, пред който сме изправени днес, възнаграждава бързината, а не колебанието, защото днешният свят е безмилостен. А световната икономика е напълно различна от тази, която беше дори преди няколко години. Европа вече не може да прави нещата по същия начин. Научихме този урок болезнено с енергията; няма да го повтаряме с критично важните материали“, каза тя, визирайки зависимостта на блока от руския петрол и газ преди войната в Украйна.

Еврокомисарят по икономиката и производителността Валдис Домбровскис заяви пред CNBC в понеделник, че блокът работи за диверсификация на доставките на редкоземни елементи, но това ще отнеме време.

„Бих казал, че има някои положителни новини, включително че Китай е спрял за 12 месеца тези допълнителни ограничения върху износа, които бяха обявени през октомври, което ни дава известно време. Но също така бих казал, че това подчертава необходимостта ЕС да диверсифицира доставките си на редкоземни елементи и критично важни минерали, тъй като поради много от тези редкоземни елементи ние зависим с повече от 90% от доставките на Китай“, коментира Домбровскис.

Неотложност

Самата Европа има запаси от редкоземни материали с находища, открити в Турция, Швеция и Норвегия, но проблемът е, че няма операции за добив на тези материали, камо ли за рафинирането и преработката им - за разлика от Китай, който има десетилетия опит, инвестиции и инфраструктура, които са подхранвали глобалното му господство в преработката.

Европа е също така по-обременена с дълги процеси на одобрение и екологични стандарти, когато става въпрос за добив, което означава, че всякакви регионални планове за разработване на тези находища на редкоземни елементи биха могли да отнемат години. Обществената опзиция също е фактор, който досега не е спънал Китай.

Необходимостта от бърза диверсификация от Китай обаче може да накара длъжностните лица да намалят тези бариери и вече има признаци на действие, като първият завод за производство на редкоземни магнити в Европа беше открит в Естония през септември. Подкрепен от финансиране както от Канада, така и от ЕС, суровините за завода идват от Австралия и Малайзия.

„Вероятно има много повече находища в Европа, но... има бариери пред това да се реализират“, каза пред CNBC Уилис Томас, главен консултант в CRU Group.

„Но ако навлизаме в свят, в който се реализират рискове от търговското напрежение, мисля, че това ще продължи да тласка всички да изградят веригата за доставки и малко повече устойчивост по нея. Но това отнема известно време и има ограничен експертен опит.“

Тревожно за Европа е също, че невъзможността да се контролират източниците и доставките на суровини може да означава, че нейните технологични и зелени амбиции страдат.

„Надпреварата на Европа към нетни нулеви емисии и дигитално лидерство зависи от материали, които тя не контролира“, казаха Хамед Гияе, професор по икономика и публична политика в ESCP Europe, и Филипо Горели, анализатор в Nexans, в анализ за Световния икономически форум.

„В продължение на десетилетия Европа третираше суровините като стоков въпрос, а не като стратегически. Това самодоволство става скъпоструващо“, добавиха те.