Бизнес перспективи: Най-добрите и най-лошите места за наемане на персонал в Европа през 2026 г.

Европа редовно се позиционира като първокласно място за инвестиции: преките инвестиции, държани от чуждестранни инвеститори, възлизат на близо 10 трилиона само в ЕС, най-големият единен пазар в света по брой потребители.

Имайки това предвид, външните компании винаги търсят къде е най-добре да развиват бизнеса си, но политическата, законодателната и административната фрагментация на Стария континент затруднява определянето точно коя държава може да е най-подходяща.

Ново проучване обаче може да им помогне да се насочат в правилната посока, тъй като класира най-добрите и най-лошите места за компании, които искат да наемат персонал в Европа.

Топ 10 в доклада е доминиран от Северна Европа, заедно с по-малки, но богати икономики, които се отличават с адаптивност и умения. Всяка от категориите е класирана от 0 до 100.

Швейцария, на второ място, е единствената страна, която постигна перфектните 100 точки за талант и умения - въпреки че високата цена на живот остава предизвикателство за компаниите, които искат да наемат там.

Германия: Демографски натиск и високи разходи за труд

Германия е единствената икономика от Г-7, която достигна до топ 10.

Но докладът подчертава значителни проблеми, като демографския спад на икономически активните хора, заплашващ предлагането на работна ръка, както и нарастващите разходи за труд и бавното дигитално приемане.

Страната също така се класира особено зле по отношение на конкурентоспособността на работната сила (25), с втория най-нисък резултат от 20-те най-добре представящи се страни като цяло, след Португалия (19).

Великобритания: Хаосът около Brexit е облекчен от силен набор от таланти и услуги

Великобритания следва Германия плътно на 12-то място, възпрепятствана от несигурността около регулациите след Brexit, както и от хронично неравномерните регионални инвестиции.

Изследователите обаче казват, че пазарът на труда в Обединеното кралство остава относително гъвкав, подкрепен от динамично създаване на работни места и силен сектор на услугите, със солидна база от таланти.

„Общият профил е на гъвкава, но ограничена трудова среда, зависима от растежа, воден от услугите, и международните потоци от таланти“, се казва в доклада.

Франция и Италия: Противоположни проблеми, подобно класиране

Франция (18-то място) и Италия (20-то място) се представят по-слабо.

Конкурентоспособността на Франция е възпрепятствана от нейната твърдост: „сложното регулиране и ограничената гъвкавост забавят скоростта, с която фирмите могат да се адаптират и мащабират“, казва авторът на доклада Робърт Майард пред Europe in Motion.

Италия изглежда се бори в другата крайност, повлечена от предизвикателства пред управлението, проблеми с качеството на управлението и бавни иновации извън традиционните си индустриални клъстери.

„Италия не е лишена от умения – тя се бори да ги превърне в производителност в мащаб. Слабото цифрово разпространение, демографският спад и управленските търкания пречат на силното индустриално ноу-хау да се превърне в икономическа ефективност като цяло“, каза Майард. 

„И двете страни имат силен талант и институции, но структурните търкания ограничават колко ефективно този потенциал се превръща в гъвкавост и конкурентоспособност“, добави той.

Кипър, Гърция, Хърватия, Полша, Словакия и България се нареждат на последно място, като всички получават по-малко от 30 точки.

В крайна сметка, кое е най-важно за международните ловци на глави (headhunters)?

Организацията също така попита ръководителите и HR отделите какво наистина търсят в служителите си, когато обмислят къде да се преместят и разширят.

Равните възможности на пазара на труда бяха преобладаващо избрани като най-маловажния фактор сред изброените (62%).