Бизнес перспективи: Насочила ли се е Германия към индустриален упадък?

Германия е загубила почти четвърт милион работни места в производството от началото на пандемията от COVID-19, като днес компании и политици бият тревога, че индустриалният център на Европа страда от необратим упадък.

Докато германските избиратели се подготвят да гласуват в неделя, данните подчертават затрудненията на най-голямата икономика в Европа да се справи с високите разходи за енергия, незавидното състояние на потребителите и ожесточената конкуренция, идваща от Китай, пише „Файненшъл таймс".

Тенденцията засили натиска върху политическите партии да намерят решения. Фридрих Мерц, считан за фаворит за следващ канцлер, предупреждава, че страната рискува деиндустриализация, тъй като много  индустриални групи „изнасят парите си в чужбина”.

Веднъж изчезнали, тези инвестиции в местното производство „няма да се върнат“, предупреди лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС).

Загубата на работни места в производството е прикрита от по-широка промяна в тенденциите в заетостта. Като цяло броят на работните места в Германия е нараснал с 4,8% между началото на 2020 г. и ноември миналата година, според данни на Бундесбанк. Този резултат е подкрепен от растежа в секторите на услугите, включително при недвижими имоти, здравеопазване, комуникации и публична администрация.

Но сред най-силно засегнатите индустриални сектори, като този на автомобилната индустрия, загубата е осезаема. Според индустриалната група VDA около 11 000 работни места са били загубени само миналата година сред германските доставчици на автомобили - един от първите сектори, които обявиха съкращения на работни места, тъй като производството на автомобили започна да намалява.

Gesamtmetall, лобистка група за работодатели в металната и електрическата промишленост, предупреди за по-нататъшни съкращения на работни места, прогнозирайки, че нейните членове ще загубят до 300 000 работни места през следващите пет години - близо 7% спад.

Свиването на германската индустрия е очевидно в спада на пазарната стойност в сектора. Взета заедно пазарната капитализация на членовете на индекса Dax – Volkswagen, Thyssenkrupp и BASF е намаляла с 50 милиарда евро, или 34 процента, през последните пет години.

От 2010 г. до 2014 г. производителите на автомобили в индекса Dax са били средно по-ценни от колегите си във всеки друг сектор, но оценките са се понижили, тъй като търсенето е започнало да намалява.

Доставките на VW за клиенти през миналата година са спаднали с почти една пета в сравнение с предпандемичната 2019 г. В други промишлени отрасли производителят на стомана Thyssenkrupp обяви планове да намали производствения си капацитет с до една четвърт и да съкрати 40 процента от работните места. BASF се стреми да намали разходите в централата си в Лудвигсхафен – най-големият химически обект в света, с 2 милиарда евро годишно.

Един от големите проблеми, пред които е изправена германската индустрия, са значително по-високите разходи за енергия в сравнение със САЩ и Китай.

Дори преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022 г., германските фирми се оплакваха от високите разходи за енергия, като Владимир Путин ограничи газовите потоци още през 2021 г.

След руската инвазия Германия – по това време най-големият европейски клиент на „Газпром“, е принудена да купува все повече количества скъп втечнен природен газ (LNG). Страната остава най-големият потребител на газ в Европа, като промишлеността – предимно производството на стомана и химикали, използва 60 процента от общото потребление на Германия.

Малте Кюпер, експерт по енергетика в Кьолнския институт за икономически изследвания, очаква, че през 2030 г. германските компании все още ще плащат повече както за електричество, така и за природен газ, а също така и за водород.

„Разходите за енергия не са единствената причина за ниските икономически резултати на Германия и спада в производството, но това е една от основните причини“, каза той. „Ако политиците не предприемат действия, Германия ще остане блокирана, което ще затрудни възстановяването на привлекателността ѝ като място за правене на бизнес“, добави Кюпер.

Енергоемките компании в Германия сега произвеждат близо 20 процента по-малко, отколкото преди войната, според Федералната статистическа служба. Разрастващата се химическа индустрия на Германия, от най-големия производител в света BASF до безброй малки предприятия, е сред най-силно засегнатите.

Според данни на Destatis приблизително 40 процента от работните места и повече от половината от приходите в химическата индустрия на Германия са свързани с така наречените основни химикали, повечето от които се извличат от газ и суров нефт. Производителите на материали, използвани в пластмаси, торове и покрития, разчитат на евтина енергия, за да поддържат тесни маржове на силно конкурентен пазар.

Синдикатът на химическата и енергийната промишленост на Германия, IG BCE, предупреди през януари, че е запознат с повече от 200 случая на намаляване на мощностите или затваряне на заводи, излагайки на риск 25 000 работни места. Секторът, който снабдява други индустрии, отдавна е водещ за индустриалното търсене.

Нивата на корпоративните затруднения в Германия остават високи, като се очаква да нараснат през следващите 12 месеца, според специалисти по преструктуриране в американската правна кантора Weil, Gotshal & Manges.

Нейният тримесечен индекс, базиран на финансовото състояние на около 3750 регистрирани европейски компании, изчислява, че при най-песимистичния сценарий затрудненията може да се удвоят до ниво, невиждано от разгара на пандемията. Индексът използва 16 мерки за измерване на корпоративните затруднения, включително доходност, риск от несъстоятелност и промяна в пазарната оценка.

В същото време от кантората прогнозират, че нивата на затруднения в Обединеното кралство, Франция, Испания и Италия ще останат под равнищата от пандемията дори в най-лошия сценарии.

Като вероятен следващ лидер на най-голямата икономика в Европа, Фридрих Мерц обеща да спаси промишлеността и икономиката като цяло, като съкрати бюрокрацията и намали данъците и разходите за енергия. Но за да постигне парламентарно мнозинство, неговият ХДС ще трябва да формира коалиция с поне една партия, включително социалдемократите или зелените. Това накара някои лидери в индустрията да се тревожат, че Мерц ще затъне във вътрешни спорове от типа, който помрачи тристранното правителство на Олаф Шолц.

Петер Лайбингер, президент на лобистката група Федерация на германските индустрии, призова следващото германско правителство да даде приоритет на стратегиите за извеждане на страната от нейната „дълбока икономическа криза“. „Книгите с поръчки са празни, машините не работят, а компаниите търсят инвестиции в чужбина“, предупреди той. „Не мога да си спомня такова лошо настроение сред индустриалните компании.“