Бизнесът гледа с песимизъм към следващата година. 40% от работодателите очакват икономически спад

Бизнесът гледа с песимизъм към следващата година. 40% от работодателите очакват икономически спад

По-скоро песимистични са очакванията на бизнеса за 2023 година. Малко над една трета от работодателите очакват икономически спад. Почти 60% пък очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на бизнес показателите им и през 2023 г. Това показват резултатите от традиционното онлайн-допитване на Българската стопанска камара до членовете й, проведено в периода 5 ноември – 1 декември 2022 г. сред 796 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката*.

Проучването се осъществява за 18-та поредна година, а целта е да се изследва състоянието на бизнеса в настоящите макроикономически условия. Основните теми са свързани с отражението на политическите процеси в международен и национален план върху бизнеса в България, както и с бизнес планирането за следващата календарна година. Тази година специален акцент е поставен върху отражението върху бизнеса на енергийната криза и войната в Украйна.

Според данните през 2022 г. продължава негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от ковид-кризата, а впоследствие добавилите се енергийна криза и военен конфликт в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените им фирми. Подобряване на бизнес климата виждат едва 11% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 18% от участниците в проучването. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими.

Оценката на институциите показва, че лидери по одобрение са общинските администрации (46%), Президентската институция (44%) и правителството с премиер Гълъб Донев (43%). От административните структури най-високо одобрение получава данъчната администрация (42%), следвана от РЗИ (33%) и ГИТ (27%).

Отчетлив негативизъм има при оценката на Народното събрание и съдебната власт, които не получават нито един глас одобрение, като парламентът е лидер по неодобрение с 95% от гласовете на анкетираните. Това е най-ниската оценка на законодателния орган от всички досегашни годишни анкети на БСК. Съдебната власт се ползва с 67% неодобрение, а на трета позиция по този показател (63%) е кабинетът с премиер Кирил Петков.

Преобладаващата част (82%) от анкетираните одобряват антикризисните енергийни мерки в подкрепа на бизнеса и намалените ставки по ДДС за отделни стоки и услуги (74%).

Само 10% от анкетираните не усещат отражението на високите енергийни ценови нива, докато за останалите 90% те създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си (63%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а всеки втори се оплаква от намаление на поръчките и клиентите.

Директна финансова подкрепа и преструктуриране на енергийната система и енергийния микс са двете най-необходими според анкетираните мерки от страна на държавата, които да служат като противодействие на растящите енергийни цени. Сред належащите мерки е и въвеждането на механизъм за сключване на дългосрочни договори за бизнес потребителите, както и реална диверсификация на доставките на природен газ.

Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 11% от анкетираните вече са инвестирали в тази посока, а едва 19% от участниците в проучването не си поставят подобни приоритети.

Преобладаващата част (36%) от възнамеряващите да инвестират в енергийна ефективност планира изграждане на енергийни източници за собствени нужди, 22% планират обновяване на сградния фонд, а 16% възнамеряват да инвестират в обновяване или подмяна на използваните технологии.

Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 10% от участниците в проучването, а обновяване на автомобилния парк обмислят 11% от анкетираните.

За 22% от бизнеса подобни инвестиции са невъзможни, поради липса на финансов ресурс.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, и инфлацията. Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващата (и с необозрим във времето край) икономическа и енергийна кризи, провокирани преди всичко от военния конфликт в Украйна, а в национален план проблем създават политическите турбуленции, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.

Военният конфликт в Украйна се е отразил най-негативно по линията на нарушените вериги на доставки (47%), а в по-малка степен чрез високите цени на енергия, суровини и материали (7%). 13% от анкетираните усещат позитивен ефект във връзка с увеличени производствени обеми, по-високи приходи и нови пазари, както и достъпа до квалифициран персонал в лицето на украинските бежанци. Всеки трети анкетиран (31%) не чувства съществено отражение на украинския конфликт върху своя бизнес.

Като най-големи пречки пред бизнеса анкетираните посочват липсата на работна ръка (73%) и често променящата се нормативна уредба (60%), следвани от бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на електронно правителство (59%). Всеки трети анкетиран (30%) като проблем отчита сивата икономика и корупцията, а всеки четвърти (24%) – неефективната съдебна система. Според всеки пети анкетиран (22%), проблем е лошата инфраструктура. Липсата на оборотен капитал остава на последна позиция с 11%, като за сравнение това беше най-сериозният проблем пред бизнеса през 2020 и 2021 г. (във връзка с ковид кризата). 

Плановете за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в найголяма степен се отразяват върху инфлационните процеси - почти половината анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 18% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създало проблем, а други 18% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят нивото на останалите възнаграждения. За 16% от участниците в анкетата принудителното увеличение на всички работни заплати е непосилно и това ще доведе до съкращения на персонал.

През последните три години интересът към участие в обществени поръчки намалява спрямо предходните периоди, като през 2022 г. едва 14% от анкетираните са участвали в подобни конкурси.

Повишава се и делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната – 56% през 2022 г. спрямо 47% през предходната ггодина.

Показателите на фирмите

Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2022 г. се увеличават в 76% от фирмите.

Положителна новина е, че спрямо 2021 г. през настоящата година е налице известно подобрение по отношение производството и продажбите, както и външните пазари. Подобрение се отчита и по отношение на инвестициите, вкл. в човешки ресурси, нови продукти и нови мощности. Най-съществено нарастват инвестициите в човешки ресурси – 31% през 2022 г. спрямо 12% през 2021 г., което е следствие от притесненията на бизнеса от липсата на качествена работна ръка. 

Подобрение спрямо 2021 г. се отчита и по отношение на задълженията към финансови институции и към бюджета, но се увеличават задълженията към контрагенти и към персонала. 

Сериозно намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти. Предполагаемата причина за това е въведената построга финансова дисциплина в условията на криза. Намаляват и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част (70%) те са до 6 месеца. Заедно с това, спрямо 2021 г. нарастват случаите на просрочие за повече от една година. 

Положителна новина е, че спрямо 2021 г. през настоящата година е налице леко подобрение по отношение спада в производството и продажбите. Подобрение има и при инвестициите, вкл. в човешки ресурси, нови продукти и нови мощности. 

След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 г. и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите – 40% от анкетираните очакват икономически спад, а други 31% не очакват промяна. Едва 16% вярват в по-доброто бъдеще, показват данните от проучването.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, и инфлацията.

Най-сериозни притеснения за бъдещето анкетираните имат по отношение на високите енергийни цени и инфлационния натиск. 59% от участниците в анкетата очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2023 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 44% от анкетираните. Все пак налице е известно подобряване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.

Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2023 г. ръст на възнагражденията. Всеки пети (20%) планира запазване на нивата на заплащане, а 13% все още не са решили. 

В групата на добрите новини попада и намалението на задълженията към финансови институции и към бюджета, но се увеличават задълженията към контрагенти и към персонала. Заедно с това, сериозно намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти.

В отговор на икономическата криза, почти половината от анкетираните (48%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги. 42% от участниците в проучването ще търсят нови пазари. Също 42% са тези, които планират да увеличат инвестициите си в нови мощности. Сред приоритетите на 39% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 26% възнамеряват да открият нови работни места.

По отношение на източниците на финансиране прави впечатление, че нараства процентът на възнамеряващите да търсят реализация на европроекти – 37% в тазгодишното изследване (срещу 25% в миналогодишното) смятат да увеличат участието си в конкурси за еврофинансиране, а 40% все още обмислят тази възможност.

В същото време, рязко намаляват желаещите да ползват нови кредити (банкови и лизинг) – миналата година са били 21%, а тази година са едва 12%.

Плановете на бизнеса

Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно – на цената на труда, кара повечето работодатели (67%) да включват в плановете си за 2023 г. ръст на възнагражденията.

В отговор на икономическата криза, почти половината от анкетираните (48%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги.

Сред приоритетите на бизнеса за 2023 г. са търсенето на нови пазари, инвестициите в енергоспестяващи технологии и развитие/обучение на персонала.

В условията на неясни перспективи, бизнесът запазва висока степен на песимизъм, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи и подчинени на прагматизма. 

* Методология: Допитването на Българската стопанска камара до членовете й е проведено в периода 5 ноември – 1 декември 2022 г. сред 796 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката. 74% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 19% са средни (с 50 до 250 заети), а 7% са големи (с над 250 заети). 41% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 31% - от сектор „Промишленост“ (вкл. преработваща и добивна промишленост, и строителство), 13% - от сектор „Търговия“, 3% - „Селско стопанство“, други дейности (вкл. образование, култура, здравеопазване) – 12%. 21% от анкетираните предприятия оперират в Североизточния регион за планиране, 18% - в Югозападния, 15% - в Северен централен, 15% - в Южен централен, 13% - в Северозападен, 3% - в Югоизточен. 15% оперират на територията на цялата страна. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Володимир Зеленски: Русия атакува тази нощ Украйна с около 500 дрона и 40 ракети
Бонусът на Дивия запад: Рио де Жанейро дава парични награди на полицаите за убити престъпници
България отстъпи на Италия с 1:3 във финала на световното по волейбол
Желязков пред Тръмп: Стратегическото партньорство е ключово за развитието на отношенията ни
На днешната дата, 28 септември. Рождениците днес
Италия ще защитава световната си титла във волейбола срещу България
САЩ ще разсекретят документи за мистериозното изчезване на една от първите жени пилоти
Асен Василев бе преизбран за председател на "Продължаваме промяната"