БНБ прогнозира 2,1% ръст на икономиката през 2024 г. и 3,2 на сто догодина

Очаква се растежът на реалния  брутен вътрешен продукт (БВП) на България да достигне 2,1 на сто през настоящата година на годишна база, както и да се ускори до 3,2 на сто догодина. Това  се казва в тримесечна макроикономическа прогноза на  Българската народна банка (БНБ)  за основните макроикономически показатели за страната през текущата и идните две години.

В последната си макроикономическа прогноза, представена през март, БНБ бе заложила на малко по-солиден икономически ръст за 2024 и 2025 г. – съответно 2,2 и 3,3 на сто. За 2026 г. сега оценката е повишена до 2,9 на сто, спрямо 2,6 на сто, предвиждани през март.

Положителният принос на вътрешното търсене ще определя растежа на икономиката на България през 2024 г., докато нетният износ и изменението при запасите се очаква да имат отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо потребление от държавния сектор.

Очаква се частното потребление в страната ни да нарасне с 4 на сто тази година на годишна база, което е с 0,4 процентни пункта над мартенската прогноза на БНБ, предаде БТА. Идентичен темп на растеж на частното потребление банката предвижда и за догодина.

Правителственото потребление ще се разшири с 2,9 на сто през 2024 г. и с 2,5 на сто през 2025 г.

За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г., смятат още от БНБ.

Динамиката на БВП в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции и свързания с тях внос, посочват експертите на БНБ.

Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги.

Растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март. Външното търсене ще нарасне с 1,6 на сто през 2024 г., след което ще се ускори до около 3,5 на сто през 2025 г. и 2026 г., според оценките на БНБ.

Българският износ ще наддаде с 2,3 на сто тази година, с 3,7 на сто догодина и с 3,6 на сто през 2026 г. Мартенската прогноза на БНБ предвиждаше по-значителен ръст тази година – с 2,9 на сто, както и последващо ускорение до 3,6 на сто през 2025 г. и също толкова за 2026 г.

По отношение на вноса в България БНБ очаква той да се увеличи с 2,7 на сто през 2024 г. (при очаквани 4,5 на сто през март), с 5,6 на сто през 2025 г. (при очаквани 5,2 на сто през март) и с 4,5 на сто през 2026 г. (4,6 на сто през март).

Инфлацията

Прогнозите на БНБ за инфлацията в България сочат, че ценовият натиск ще се забави тази година. Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2,2 на сто в края на 2024  г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2,5 на сто през 2024  г.

Темпът на повишаване на потребителските цени в страната ни, измерен спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще спадне до 2,2 на сто през 2024 г., ще се покачи до 2,8 на сто през 2025 г. и ще намалее до 2,6 на сто през 2026 г., според най-новите оценки на централната банка. През март институцията бе заложила ръст с на инфлацията с 2,3 и 2,7 на сто през настоящата и следващата година, както и с 2,7 на сто през 2026 г.

По отношение на базисната инфлация, която включва цените на услугите и промишлените стоки, БНБ ревизира надолу с цял 1 процентен пункт мартенската си прогноза, като сега банката смята, че базисната инфлация ще спадне до 2,3 на сто през 2024 г. За догодина обаче се предвижда нарастване на базисната инфлация до 3,3 на сто (при очаквани 3,2 на сто през март), след което ще последва забавяне до 2,9 на сто през 2026 г., според макроикономическата прогноза на БНБ.

Инфлацията при храните ще спадне до 3,2 на сто тази година, след което ще достигне 3,4 на сто през 2025 г., за да се върне обратно до 3,3 на сто през 2026 г.

Основните фактори, които ще допринасят за забавянето на инфлацията, са свързани предимно с базови ефекти от значителните увеличения на цените през 2023 г. в групите на базисните компоненти и хранителните продукти, както и с поевтиняването на енергийните продукти в резултат на понижаването на цената на петрола на международните пазари. Факторите, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените както в краткосрочен, така и в средносрочен период, остават прогнозираните високи темпове на растеж на разходите за труд на единица продукция и на частното потребление.

Рисковете 

Рисковете за прогнозата на БНБ се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо заложения с оглед на продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение, продължават да
съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС, предупреждават от БНБ.