ОИСР: Световната икономика се оказа по-устойчива на войната в Иран от очакваното

Световната икономика устоя на сътресенията от войната в Иран по-добре, отколкото първоначално се очакваше, но перспективите пред нея „силно зависят“ от трайното разрешаване на конфликта, предупреди Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), предаде Гардиън.

В своята междинна икономическа прогноза базираната в Париж организация посочи, че глобалният икономически растеж се е оказал по-устойчив от очакваното в началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари.

В сряда ОИСР посочи освобождаването на световните петролни резерви, рязкото намаляване на вноса на енергия от Китай и преминаването към други горива, включително въглища, като фактори, помогнали за смекчаване на икономическото въздействие от намалените доставки на петрол от Персийския залив.

Организацията обаче предупреди, че неотдавнашното ново покачване на цените на петрола и природния газ крие рискове за предстоящите месеци.

„Перспективите пред световната икономика остават силно зависими от това дали ще бъде постигнато трайно решение на конфликта в Близкия изток“, се казва в доклада.

В актуализираната си тримесечна прогноза ОИСР очаква глобалният икономически растеж да достигне 2,9% през тази година – скромно повишение с 0,1 процентен пункт спрямо прогнозираните през юни 2,8%. Същевременно организацията леко понижи прогнозата си за следващата година – от 3,1% на 3%.

Във вторник цените на петрола паднаха под 100 долара за барел на фона на надеждите за евентуално споразумение между САЩ и Иран, но продължаващото противопоставяне между двете страни доведе до рязък скок на разходите за енергия през последните седмици.

ОИСР предупреди, че макар да се очаква възобновяване на доставките на петрол с отслабването на военните действия, „нови или по-продължителни смущения биха могли да доведат както до по-висока инфлация, така и до по-слаб растеж“.

Организацията посочи и метеорологично явление „Ел Ниньо“ – което се очаква да бъде най-силното от 1000 години насам, като „значителен риск с негативен ефект“ за световната икономика, предупреждавайки, че то може да засегне селскостопанското производство и да повиши цените на храните.

Сред другите подобни рискове са по-нататъшното покачване на доходността по държавните облигации, което се дължи на опасения от по-висока инфлация, както и загубата на доверие на пазара в стойността на компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект.

ОИСР отбеляза, че инвестициите в изкуствен интелект са помогнали да се компенсира по-широката икономическа слабост, особено в икономиката на САЩ.

„В Съединените щати действат противостоящи си сили: от една страна – силен вътрешен импулс и продължаващо разрастване на инвестициите в изкуствен интелект, а от друга – потребителски разходи, които все повече се ограничават от спадащата покупателна способност, забавения темп на растеж на работната сила и изчерпаните спестявания на домакинствата“, се посочва в доклада.

Що се отнася до Обединеното кралство, ОИСР значително понижи прогнозата си за инфлацията за тази година – от 3,7% на 3,1% – след като цените се повишиха по-слабо от очакваното.

Прогнозираният икономически растеж за Обединеното кралство през 2026 г. е 1,1% (спрямо 0,9% в прогнозата от юни и 0,7% в тази от март), като се очаква потреблението да бъде подкрепено от наскоро обявените правителствени мерки за помощ.

Все пак се очаква растежът да бъде по-слаб от отчетените през миналата година 1,4%, като за следващата година се предвижда лек спад до 1% – под прогнозираните през юни 1,1%.

В отговор на това главният секретар на Министерството на финансите Ема Рейнолдс заяви: „Въпреки безпрецедентния натиск и конфликтите както в Близкия изток, така и в Европа, икономиката на Обединеното кралство демонстрира голяма устойчивост“.

Премиерът Анди Бърнам обяви намаляване на ДДС върху сметките за електроенергия като една от първите си мерки след встъпването си в длъжност през юли и загатна, че в бюджета за следващия месец може да бъдат предвидени още мерки, които да дадат на потребителите „възможност за глътка въздух“.

Бърнам и финансовият му министър Джон Хийли се сблъскаха с рязко покачване на разходите за държавни заеми на фона на сътресенията на световните пазари на облигации, породени от продължаващите конфликти, които нарушиха доставките на петрол и повишиха инфлацията.

Развитите икономики в света бяха предупредени, че трябва да предприемат действия за ограничаване на вземането на заеми и намаляване на нивата на задлъжнялост в момент, когато разходите за обслужване на държавния дълг рязко нарастват, заяви ръководителят на Международния валутен фонд.

Кристалина Георгиева каза пред BBC, че глобалните икономически сътресения са „тласкали нивата на дълга нагоре – като стълбище, което не води към рая“ – въпреки че правителствата не са предприели „никакви действия за овладяване на разходите за обслужване на този дълг“. „Време е да се предприемат тези действия“, каза Георгиева, като добави, че политиците се нуждаят от смелост, за да направят необходимите стъпки.