Бюджетната комисия не прие закона за забрана на износа на продукти от руски петрол

Парламентарната Комисия по бюджет и финанси не прие на първо четене законопроект за контрол за прилагане на дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия. Законопроектът бе внесен внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители от ДПС.

Припомняме, че на заседанието си миналата седмица Комисията по енергетика прие законопроекта на първо четене.

"Дерогацията разрешава България да внася суров нефт и нефтопродукти от Русия, но само след произнасяне на компетентния орган - Министерският съвет. МС трябва да разреши дерогацията, тъй като по регламент тя не е автоматична. Провеждат се разговори с Европейската комисия и в момента нито една европейска държава няма забрана за износ. Държавите, които внасят нефт по тръбопровод, нямат забрана", коментира зам.-министърът на финансите Людмила  Петкова, цитирана от БТА.

Петкова поясни, че даже тези държави, които имат проблем с внасянето на нефт по тръбопровод ЕК може да им разреши временна дерогация да внасят нефт по море. По отношение на нефтопродуктите, произведени от руски петрол - за тези, които са по тръбопровод, забраната влиза в сила от 5 февруари 2023 г. В момента ЕК обмисля в деветия пакет на санкциите какъв да бъде подходът по отношение на нефтопродуктите, произведени с руски петрол.

"Дизелът се забранява да се изнася от 5 март 2023 г., за да се гарантира потреблението в страната",  каза още Петкова. 

Йордан Цонев от парламентарната група на ДПС обясни, че във връзка с влязлото в сила вчера ембарго и дерогация, която е дадена на България за 2 години, целта на законопроекта е да се ограничи преработката на руския петрол, както и да се контролира неговият внос и преработка. Той припомни, че досега комбинатът "Лукойл-Нефтохим" е работил преди всичко на процесинг – преработва суров нефт и продуктите от преработката остават или в страната, или за реекспорт. Според Цонев това има своите негативни последици за фиска на страната, тъй като по-голямата част от печалбата на рафинерията е извън България.

Една от основните задачи на този законопроект е да спре реекспорта, като започне да се облагат вземанията по отношение на ДДС и акцизите, изтъкна Цонев. Според него събитията вече изпреварват този законопроект, защото ембаргото върху руския петрол влезе в сила, а българското правителство е наложило забрани във връзка с реекспорта и е разрешило някои продукти да бъдат реекспортирани, защото те нямат реализация в страната и няма къде да бъдат складирани. 

Мартин Димитров от ПГ на "Демократична България" каза, че ще подкрепи законопроекта на първо четене. Дали това точно е решението обаче ще се прецени на второ четене, когато ще може да се внесат необходимите корекции.

Според Румен Гечев от ПГ на "БСП за България" ако на рафинерията в Бургас се забрани да изнася, тя няма как да не затвори. "Ако Русия спре танкерите през Черно море, тогава "Нефтохим" затваря, тъй като преносът на петрол с цистерни, с туби, или с шишета по литър и половина противоречи на здравия разум", изтъкна той.

Делян Добрев от ПГ на "ГЕРБ-СДС" заяви, че преди началото на войната в Украйна, "Лукойл-Нефтохим" е работил с 40 процента неруски петрол. Според него няма проблем сега рафинерията да работи с 50 на сто руски на 50 процента неруски петрол.