Цената на войната

Светът плаща висока цена за руската война в Украйна. Това е хуманитарно бедствие, което убива хиляди и принуждава милиони да напуснат домовете си. Войната предизвика криза в цената на живота, която засегна хората по целия свят. В съчетание с политиката на Китай за нулев COVID-19, тя насочи глобалната икономика към курс на по-бавен растеж и нарастваща инфлация - ситуация, невиждана от 70-те години на миналия век. „Нарастващата инфлация, до голяма степен движена от рязкото увеличение на цените на енергията и храните, причинява трудности за хората с ниски доходи и повишава сериозни рискове за продоволствената сигурност в най-бедните икономики в света”, посочва Лорънс Буун, заместник-генерален секретар на ОИСР и главен икономист при представянето на юнския доклад на организацията за икономическите перспективи, озаглавен "Цената на войната".

Войната забави възстановяването

Преди войната световната икономика беше на път за силно, макар и неравномерно възстановяване от COVID-19. Конфликтът в Украйна и прекъсванията на веригата за доставки, изострени от спиранията в Китай поради политиката за нулев COVID-19, нанасят сериозен удар върху подема.

Прогнозите са за рязко забавяне на растежа на глобалния БВП до около 3% тази година и да остане със сходни темпове през 2023 г. Това е доста под темповете на възстановяване, очаквани през декември миналата година.

Икономическият ръст ще бъде значително по-слаб от очакваното в почти всички икономики. Най-силно засегнатите страни са предимно в Европа, която е търпи последиците от войната под формата на бежански потоци и несигурни доставки на енергийни изкопаеми.

Държавите по света са засегнати от по-високи цени на суровините, които увеличават инфлационния натиск и ограничават реалните доходи и разходи, като допълнително забавят възстановяването.

Това забавяне на растежа е цена на война, която ще бъде платена чрез по-ниски доходи и по-малко възможности за работа.

Инфлационният натиск се засили

Войната в Украйна погуби надеждите за бързо прекратяване на нарастващата инфлация от свързаните с COVID-19 тесни места в доставките, наблюдавани в световната икономика през 2021 и началото на 2022 г.

Високите цени на храните и енергията и продължаващото влошаване на проблемите във веригата на доставки предполагат, че инфлацията на потребителските цени ще достигне своя пик по-късно и на по-високи нива от предвиденото.

Новите прогнози на ОИСР показват голямото и глобално въздействие, което войната оказва върху инфлацията, която вече достигна 40-годишни пикове в Германия, Обединеното кралство и САЩ.

Постепенното намаляване на натиска на веригата за доставки и цените на стоките и въздействието на повишаващите се лихвени проценти трябва да започнат да се усещат през 2023 г., но въпреки това се предвижда основната инфлация да остане на или над целите на централните банки в големите икономики в края на годината.

Кризата в разходите за живот ще доведе до трудности и глад

Русия и Украйна са важни доставчици на много стокови пазари. Заедно те представляват около 30% от световния износ на пшеница, 20% за царевица, минерални торове и природен газ и 11% за петрол. Цените на тези стоки се повишават рязко след началото на войната.

Без действие съществува висок риск от хранителна криза. Прекъсванията в доставките се увеличават, особено заплашвайки страните с ниски доходи, които са силно зависими от Русия и Украйна за основните хранителни продукти. С публичните бюджети, разтегнати през двете пандемични години, тези страни едва ли ще могат да осигурят храна и енергия на достъпни цени, рискувайки глад и социални вълнения.

Скокът на цените на суровините и възможните прекъсвания на производството ще имат значителни последици. Рязкото покачване на цените вече подкопава покупателната способност, което ще принуди домакинствата с по-ниски доходи в световен мащаб да намалят други продукти, за да плащат за основни нужди от енергия и храна.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка