Цените на опиума в Афганистан са скочили десетократно след идването на талибаните на власт

Откакто движението на талибаните, което контролира Афганистан , въведе забрана за производство на наркотици през 2022 г., цените на опиума в страната са се увеличили десетократно, съобщава сайтът на ООН. Управлението на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) съобщи, че един килограм опиум в Афганистан е струвал 750 долара миналата година, спрямо 75 долара преди три години.

„Повишаващите се цени компенсираха продавачите за намаляването на отглеждането на мак и намаление на производство на опиум“, се отбелязва в информацията. От 2021 г. обемът на конфискациите на хероин и опиум е намалял с приблизително 50%, отбелязва UNODC. Спадът в производството на тези наркотици в Афганистан е довел до намаляване на трафика на опиати в света като цяло.

Опиумът е основната естествена активна съставка, използвана при производството на хероин, по-мощна от синтетичен наркотик. Трите основни източника на нелегален опиум в света са Афганистан, Колумбия и Мианмар. Поради по-високите цени, производителите и наркотрафикантите продължават да правят огромни печалби, отбелязва UNODC.

Според оценките на ООН запасите от опиати в Афганистан в края на 2022 г. възлизат на 13 200 тона, което е достатъчно потенциално да задоволи общото търсене на афганистански опиати в света до 2027 г. „Рязко покачващите се цени на опиума и значителните запаси означават, че трафикът на наркотици в Афганистан остава изключително доходоносна форма на незаконна търговия“, каза изпълнителният директор на UNODC Гада Вали. 

Запасите от опиум в Афганистан преди свиването на производството, се оценяват на между 4,6 и 5,9 милиарда долара, което представлява между 23% и 29% от БВП на страната през 2023 г. Тъй като 60% от предлагането на опиум е в ръцете на големи търговци и износители, повечето бивши производители на опиум вероятно ще изпитат сериозни финансови затруднения, отбелязва UNODC, подчертавайки, че са спешно необходими устойчиви икономически алтернативи, насочени към отказване на селскостопанските производители от отглеждането на опиумен мак.