ЕЦБ: ЕС трябва да завърши отложени проекти, за да се справи със заплахата от търговска война със САЩ

Някои от най-влиятелните ръководители на Европейската централна банка( EЦБ) призоваха Европейския съюз да възроди отдавна закъсалата икономическа интеграция, за да защити своя модел на просперитет от надвисналата търговска война със Съединените щати, предаде Ройтерс.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да наложи мита върху повечето, ако не и целия внос, и каза, че Европа ще плати висока цена за това, че е поддържала голям търговски излишък със САЩ в продължение на десетилетия.

Това със сигурност ще натежи върху растежа и ще повиши инфлацията за еврозона, която вече заобикаля рецесията и е претърпяла поредица от удари върху своята конкурентоспособност след пандемията.

„Резултатът от изборите в САЩ очевидно трябва да послужи като още един сигнал за събуждане“, каза управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, предупреждавайки, че бъдещето ще донесе повече мита, повече фискален дефицит и по-малко регулации, не на последно място във финансите.

„Това може да означава повече рискове за световната икономика: повече инфлация – особено в САЩ –, повече финансова нестабилност, по-малко търговия и следователно по-малък растеж, включително за Европа“, твърди Франсоа Вилроа дьо Гало.

Европейските лидери отдавна отлагаха напредъка по отношение на основните институции, за да защитят национални интереси, в ущърб на блока като цяло, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на същото събитие.

Основните неизпълнени елементи са съюз на капиталовите пазари, който би могъл да насочи спестяванията по-ефективно, и банков съюз, който би могъл да насърчи създаването на по-големи и по-ефективни банки.

Липсата на интеграция отнема стотици милиарди, ако не и трилиони евро от икономиката, тъй като домакинствата държат 11,5 трилиона евро в брой и депозити, голяма част от които не достигат до фирми, които се нуждаят от финансиране.

Ако домакинствата в ЕС изравнят съотношението си депозити/финансови активи с това на домакинствата в САЩ, запаси от до 8 трилиона евро могат да бъдат пренасочени към дългосрочни, пазарни инвестиции – или поток от около 350 милиарда евро годишно “, каза Лагард.

Когато парите действително навлязат на капиталовия пазар, те често остават в националните граници, което може да не е мястото, където са необходими, или заминават за САЩ с надеждата за по-добра възвръщаемост.

За да се справи с проблема, Европа трябва да намали разходите за инвестиране в капиталовите пазари и да рационализира регулаторния режим, за да улесни паричните потоци към местата, където са най-необходими.

Решение може да бъде да се създаде регулаторен режим за целия ЕС в допълнение към 27-те национални рамки и да се позволи на определени емитенти на ценни книжа да се включат в него.

„За да заобиколим тромавия процес на регулаторна хармонизация, бихме могли да предвидим 28-ми режим за емитентите на ценни книжа“, каза Лагард. „Те ще се възползват от единен закон за дружествата и ценните книжа, улесняващ трансграничното пласиране, държане и сетълмент.“

В банковия съюз ЕС трябва да създаде съвместна схема за гарантиране на депозитите, така че безопасността на вложителите да е еднаква, каза президентът на Bundesbank Йоахим Нагел.

Необходима е и регулация, за да се сложи край на прекалено тясната връзка между банките и финансовото здраве на страната, в която са регистрирани, понякога наричана „примка на гибел“.

„Европейският модел на просперитет е подложен на нарастващ натиск. На този фон трябва да се запитаме как Европа може да укрепи своята устойчивост и да поддържа своя просперитет“, каза Нагел.