Ерата на лесните пари приключи. Какво следва за глобалната икономика?

Дългова буря се надига над световната икономика: общият размер на високорисковите задължения на световните компании достигна около 590 милиарда долара, изчисли Bloomberg в края на юли. Сумата покрива дългове, търгувани на по-малко от 80 процента от номиналната им стойност, както заеми, така и облигации с висока доходност - най-малко 10 процента по-високи от безрискови ценни книжа със същия матуритет.

Ситуацията до голяма степен се дължи на факта, че за дълъг период на изключително разхлабена парична политика, която се поддържа от години в развитите икономики, компаниите натрупаха значителни дългове. Вземането на заеми беше много евтино, особено по време на пандемията: през 2020-2021 г. много световни централни банки, в опит да подкрепят икономическата активност по време на блокиране, намалиха лихвите до нула и активно преминаха към така нареченото количествено облекчаване - наляха пари в икономиката чрез изкупуване на ценни книжа.

Общо по време на пандемията размерът на корпоративния дълг в света се е увеличил с 12 трилиона долара. В САЩ между 2008 г. и 2021 г. задълженията по облигации с висока доходност и заеми с висок лихвен процент към компании с вече натрупан голям дял заемни средства се увеличиха повече от два пъти. За първи път в историята цифрата достигна три трилиона долара. В Китай дългът на нефинансовия сектор нарасна също толкова бързо през същия период, от около 90 процента от БВП в края на 2008 г. до почти 150 процента в края на 2021 г. В Европа само през 2021 г. издаването на „джънк“ облигации – т.е. облигации с висока доходност от не най-надеждните емитенти – е нараснало с повече от 40 процента и част от този дълг вече е в падеж.

На световно ниво размерът на такива рискови облигации, които ще трябва да бъдат изплатени още през 2024-2026 г., достига 785 милиарда долара. Освен това 40 процента от ценните книжа са емитирани през годините на пандемията, точно в резултат на програмите за количествено облекчаване.

В Европа токсичните дългове с падеж през следващите три години са на най-високото си ниво от поне осем години, изчисли Deutsche Bank в края на май. През следващите две години емитентите с рейтинг под инвестиционния - тоест тези, в чиято надеждност рейтинговите агенции се съмняват - ще трябва да изкупят облигации за 23 милиарда евро, а през следващите три - за 48 милиарда. Освен това през 2024 и 2025 г. силно задлъжнелите компании ще трябва да изплатят заеми съответно от 25 и 71 милиарда евро.

Американските компании със спекулативни рейтинги, според оценките на S&P Global, ще трябва да платят около 248 милиарда долара облигации и заеми през следващата година и почти 390 милиарда долара през 2025 г. Последната цифра е съпоставима с обемите на изплащане при по-надеждните кредитополучатели, но те са в много по-добра позиция по отношение на рефинансирането на дълга си: силните компании могат да си позволят да вземат заеми при по-ниски проценти.

Ще стане по-скъпо

За организации с  токсичен дълг рефинансирането в настоящата среда ще се превърне в истински проблем, тъй като през 2022 г. цената на парите се е увеличила драстично. Централните банки, бързащи да преодолеят инфлацията, която се ускори миналата година, рязко затегнаха паричната политика. Така от нулеви нива по време на пандемията лихвата на Системата на Федералния резерв на САЩ се повиши до диапазона 5,25-5,5 процента до края на юли 2023 г., а лихвата на рефинансиране на Европейската централна банка - до 4,25 процента. Периодът на строга парична политика се проточи повече, отколкото много експерти очакваха в началото на кризата, и сега кредитополучателите и емитентите на облигации се оказват в много по-враждебна среда.

Условията се влошават, както се вижда например от опита на италианската телекомуникационна компания Telecom Italia, която някога обмисляше придобиване на Apple, а сега търси начини да се справи с непосилния дълг от 30 милиарда долара. През юли тя обяви обратно изкупуване на облигации с падеж през следващата година с доходност от 4 процента и издаде нови облигации за повече от 830 милиона евро с доходност вече от 7,9 процента.

В американските условия капиталът също стана много по-скъп и дори относително финансово стабилни компании могат да имат проблеми с рефинансирането.

Трудностите с рефинансирането, както и с плащанията при по-високи лихвени проценти, се превръщат в една от основните причини за отлагане или направо спиране на плащанията по заема. В същото време работата на бизнеса се усложнява от последиците от инфлацията, скромното потребителско търсене и растящите разходи. В някои сектори реалността след пандемията донесе нови проблеми: от близо 600 милиарда потенциално лоши дългове, които Bloomberg преброи, повече от една четвърт са в недвижими имоти. Компаниите, които притежават офис сгради и търговски обекти, се оказаха в изключително трудна ситуация: техните наематели вече не се нуждаят от големи площи поради масово наложилата се практика на дистанционна работа.

Настоящата динамика на растеж на високорисковия дълг като цяло може в крайна сметка да доведе до мащабна вълна от неизпълнение на задължения, сравнима с тази, наблюдавана по време на кризата от 2008 г. „Дефолтите определено ще се увеличат през следващите две години, както поради по-трудните финансови обстоятелства, свързани с увеличените разходи за обслужване на дълга, така и поради забавянето на икономическия растеж и поради изискванията за рефинансиране на тези дългове, които са с падеж“, казва Стивън О. , ръководител на дългово финансиране в PineBridge Investments.

През първите пет месеца на годината на глобално ниво са регистрирани толкова неизпълнения по задължения, колкото през цялата 2022 г. Само през януари-март броят им в света се оказа по-висок от всяко друго тримесечие от края на пандемията 2020 г. Според оценките на Moody's от миналия юни до юни тази година процентът на дефолтите за компании със спекулативни рейтинги е бил 3,8 процента и ще нарасне до 5,1 процента до март следващата година.

При най-песимистичния сценарий той ще нарасне до 13,7%, което е много повече от кризата от 2008 г.

Според прогнозите на S&P Global през същия този март, 2024 г. за американските компании цифрата ще бъде 4,25, за европейските - 3,5 процента, докато през март тази година бяха регистрирани дялове от съответно 2,5 и 2,8 процента.

Дори леко увеличение на неизпълненията по дългове може да бъде проблем: колкото повече компании не успяват да покриват плащанията си, толкова по-малко са склонни инвеститорите и банките да инвестират, а трудностите с достъпа до финансиране засягат бизнеса като цяло. Колкото по-малко пари имат компаниите, толкова по-малко могат да инвестират в своята работа и производство, което отслабва растежа, води до повече несигурност и в крайна сметка до по-високи разходи за финансиране. А това, в крайна сметка вдига риска от увеличаване на броя на спиране на плащанията по дългове.

Пари няма

Например в Съединените щати общият брой на подадените заявления за банкрут от сравнително големи компании, вече надмина общите обеми за предходната година. Според оценките на S&P Global Market, става дума за 402 заявки до края на юли - почти същия брой като за същия период на пандемията 2020 г. Най-лошите нива на този показател са наблюдавани за последно преди 13 години - над 500 за седем месеца на 2010 г.

Повече от 120 от компаниите, които обявиха фалит тази година, имат задължения над 50 милиона долара. Ако темповете се запазят, то до края на декември цифрата ще надхвърли 200, което е сравнимо с периодите както на кризата от 2008 г., така и на шока от коронавируса.

Някои от фалиралите компании дължат много големи суми: за 16 организации сумата на задълженията надхвърля 1 милиард долара. В този списък, например е Silicon Valley Bank (SVB), една от двадесетте най-големи банки в САЩ и също отчасти жертва на рязкото увеличение на лихвите на Фед. Значителен дял от активите на SVB бяха държавни облигации, които до 2023 г. рязко поевтиняха. Информацията за загубите на банката предизвика вълна от паника, която в крайна сметка завърши с краха на кредитната институция през март.

Проблемите се увеличават не само за американския бизнес: броят на фалитите нараства и в други икономики. В Германия цифрата през юни се е повишила с почти 50 процента на годишна база; в Швеция е счупен десетгодишен рекорд през първата половина на годината; в Япония - петгодишен рекорд; в Англия и Уелс през второто тримесечие е отбелязано най-високото ниво от 2009 г. насам.

Причината за нарастващата вълна от фалити се вижда и в наследството от пандемията: мерките за подкрепа от страна на властите на различни страни, които включваха и пряка финансова помощ и облекчени заеми и облекчаване на изискванията за бизнеса, не ришиха, а отложиха проблемите на много компании и сега тези проблеми излизат на преден план.

„Евтините пари просто направиха възможно да отложим трудностите за утре. Ключовата характеристика на фалита - липсата на средства - сега внезапно отново е актуална ”, казва Робин Найт, партньор в консултантската фирма AlixPartners.

Краховете на компаниите винаги оказват влияние върху икономиката, натоварвайки пазара на труда със съкращения и уволнения, което от своя страна забавя потребителско харчене, а оттам и производствената активност на всички останали предприятия. Получава се порочен кръг. В сегашната ситуация вълната от фалити само ще се увеличава. Ерата на високите лихви ще продължи дълго време, парите ще бъдат много по-скъпи, а просрочията и процедурите по несъстоятелност вероятно ще обезсърчат кредиторите да поемат рискове. Според някои наблюдатели най-лошото тепърва предстои.

По материали от чуждестранни източници