Европа остава силно зависима от петролния внос, България е сред най-уязвимите държави

В сряда цената на суровия петрол от сорта Брент надхвърли 100 долара за барел и се задържа стабилно над това ниво в четвъртък сутринта след подновените атаки срещу корабоплаването около Ормузкия проток. Цената му се е повишила с 65% от началото на годината.

По-скъпият суров петрол повишава цената на дизела, бензина и реактивното гориво. След това тези увеличения се разпространяват през транспортните мрежи, веригите за доставки и в крайна сметка до потребителските цени. 

Моментът е особено неблагоприятен за Европа, след като инфлацията в еврозоната достигна 3,3% през август – най-високото равнище от септември 2023 г., а енергията е поскъпнала с 14,3% за година.

България е сред европейските икономики, които са най-силно изложени на ново трайно поскъпване на петрола, въпреки че общата ѝ зависимост от внос на енергия е по-ниска от средната за Европейския съюз. Причината е, че при петрола страната практически разчита изцяло на външни доставки, а стойността на нетния внос на енергийни продукти представлява значителна част от размера на икономиката.

През 2025 г. дефицитът на България в търговията с енергийни продукти е бил равен на 3,5% от брутния вътрешен продукт – вторият най-висок показател в ЕС след Малта с 5,4%. След България се нареждат Хърватия с 3,4%, Унгария с 2,9% и Белгия с 2,6%, показват данните на Евростат, цитирани от Euronews. Именно този показател дава по-добра представа колко силно евентуален нов ценови шок може да се отрази върху отделните икономики.

По отношение на цялата енергия България внася около 42% от необходимите ѝ количества при средно 57% за ЕС. При петрола картината е съвсем различна. Последните данни от серията на Евростат показват зависимост от внос на петрол и петролни продукти от около 101,8% през 2023 г. Стойност над 100% е възможна, когато част от внесените количества отиват за попълване на запаси, но на практика показва почти пълна зависимост от външните доставки.

Почти пълна зависимост на Европа от вносния петрол

Уязвимостта на Европа към движенията на световните петролни пазари се вижда най-добре от разликата между собственото производство и вноса.

През 2024 г. Европейският съюз е внесъл 471,3 млн. тона суров петрол при собствено производство от едва 15,5 млн. тона. Зависимостта от внос на петрол достига 96,6%, което означава, че практически всеки допълнителен барел, използван в европейската икономика, трябва да бъде доставен отвън.

Най-големите доставчици са САЩ, Казахстан и Норвегия, всеки от които осигурява между 12% и 15% от вноса. Следват Либия с над 9%, Саудитска Арабия с 6,8%, както и Нигерия и Ирак с по 5,8%.

Европа всъщност е значително по-малко пряко зависима от производителите от Персийския залив в сравнение с много азиатски икономики. През 2025 г. само около 7% от вноса на суров петрол в ЕС е идвал от държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

Това обаче не предпазва континента от криза около Ормузкия проток. Петролът се търгува на глобален пазар и прекъсване на доставките от Близкия изток повишава цените и на барелите от САЩ, Норвегия или други производители.

Петролът и петролните продукти остават и най-голямата част от енергийния внос на ЕС. През 2024 г. те представляват 67% от целия енергиен внос на блока, следвани от природния газ с 24%.

Кои европейски държави внасят най-големи количества?

В абсолютни количества Нидерландия е най-големият вносител на петрол и петролни продукти в Европа. През 2024 г. страната е внесла 138,3 млн. тона, показват последните пълни годишни данни на Евростат.

Следват Германия със 117,8 млн. тона, Испания с 85,8 млн., Франция с 82,4 млн., Италия със 73,3 млн. и Белгия с 56,7 млн. тона.

Самите числа обаче могат да бъдат подвеждащи. Ротердам е един от най-големите петролни и енергийни центрове в света и значителна част от суровината, която влиза в Нидерландия, впоследствие се преработва или се транспортира към други европейски държави.

От внесените 138,3 млн. тона Нидерландия впоследствие е изнесла 101,1 млн. тона. Белгия също реекспортира повече от половината от вноса си.

Затова Германия може да се разглежда като реалния най-голям краен европейски вносител заради мащаба на индустрията, транспортната си система и рафинерийния сектор. Испания, Франция и Италия също внасят огромни количества за вътрешно потребление и за своите големи рафинерии.

Германия е формирала 20,1% от крайното потребление на петрол и петролни продукти в ЕС през 2024 г., следвана от Франция с 15,3%, докато Италия и Испания имат по 11,1%. Само тези четири икономики отговарят за близо 58% от общото потребление в съюза.

По-малките икономики могат да понесат по-големия относителен удар

Големият обем на вноса обаче не означава непременно, че дадена страна е и най-уязвима. За по-малките икономики много по-важно е колко голяма е стойността на енергийния внос спрямо размера на икономиката.

По този важен показател България се нарежда сред най-изложените на рискове държави в ЕС.

Малта има най-голям отрицателен баланс при търговията с енергийни продукти през 2025 г. – 5,4% от БВП. На второ място е България с 3,5%, следвана от Хърватия с 3,4%, Унгария с 2,9%, Белгия с 2,6%, Люксембург с 2,5% и Кипър с 2,4%.

Големите европейски икономики са значително по-ниско в класацията. Енергийният търговски дефицит на Италия е 1,9% от БВП, на Испания и Полша – по 1,7%, а при Германия и Франция е около 1,5%.

Най-малка е относителната тежест за Дания – едва 0,1% от БВП, следвана от Швеция с 0,5% и Нидерландия с 0,6%. Дания се възползва от собственото си производство на петрол и природен газ, докато ниският показател на Нидерландия отразява ролята ѝ на голям рафинериен и реекспортен център.

Това означава, че за България нов петролен шок може да има сравнително по-силен макроикономически ефект, отколкото за много по-големи европейски държави – чрез по-скъп внос, по-голям натиск върху търговския баланс и последващо пренасяне върху горивата, транспорта и цените на стоките.

Зависимите от туризма страни също са силно уязвими

Особено уязвими са икономиките, които не само разчитат почти изцяло на вносен петрол, но имат и големи туристически и транспортни сектори.

Зависимостта на Испания от петролен внос през 2024 г. достига 100,3%, на Португалия – 99,9%, а на Ирландия – 101%. Малта покрива 99,6% от потребностите си чрез внос, а Кипър – 97,3%. Стойности над 100% могат да възникнат при натрупване на запаси.

В тези държави ефектът се усилва от значението на транспорта, авиацията и туризма. Почти две трети от петрола, използван в ЕС, отива именно за транспортни дейности. Само автомобилният транспорт представлява 47,7% от общото потребление през 2024 г., авиацията – още 9,2%, а морският транспорт – 8,4%.

По-високата цена на авиационното гориво директно увеличава разходите на авиокомпаниите, обслужващи туристически пазари като Испания, Португалия, Гърция, Кипър и Малта. Поскъпването на дизела пък достига до хотелите, ресторантите и търговците чрез транспортните и логистичните им разходи.

В първия етап компаниите могат да поемат част от увеличението чрез собствените си маржове. Ако обаче петролът остане трайно над 100 долара за барел, все по-голяма част от разходите вероятно ще бъде прехвърлена към клиентите чрез по-скъпи самолетни билети, транспорт, храни и туристически услуги.

Сред големите европейски икономики зависимостта също остава много висока – Италия е на 89,8%, Германия на 96,9%, а Франция на 99,8%. Най-ниският показател в ЕС е в Дания – 58,1%, следвана от Румъния със 77% и Унгария с 83,5%.

На този фон петролният шок около Ормуз отново показва една от основните слабости на европейската енергийна система. ЕС постепенно намалява зависимостта си от отделни доставчици – делът на Русия във вноса на петрол например се сви от 25,8% през 2021 г. до едва 2,2% през 2025 г. – но зависимостта от самия внос остава почти непроменена. Европа може да сменя държавите, от които купува петрол, но засега трудно може да намали чувствителността си към цената му на световния пазар.