Новата икономика: Европа произвежда по-малко пластмаса, а внася такава с по-ниско качество

Според последните данни на Plastics Europe, световното производство на пластмаси е нараснало с 3,4% между 2022 и 2023 г. Тази тенденция е обратна на европейската ситуация: регионът е произвел с 8,3% по-малко през този период, до 54 милиона тона, и има само 12% дял от световното производство. За сравнение през 2006 г. тази цифра достигна 22%. Някои от причините за този спад са специфични за сектора, като например липса на институционална подкрепа или предразсъдъци относно въздействието му върху околната среда. Други са общи за много промишлени сектори в Европейския съюз: прекомерното регулиране, вносът на продукти, които не отговарят на стандартите за качество, или нарастващата цена на суровините.

Производствените компании настояват за промени, ако Европа иска да запази индустрията на повърхността. Това е индустриална тъкан, която осигурява работа на повече от 1,5 милиона души в 51 700 различни компании и е генерирала 365 милиарда евро приходи в региона през 2023 г., според данни на Plastics Europe, предава cincodias.elpais.com. 

В Испания 97 000 души зависят от верига за създаване на стойност, която произвежда, трансформира и рециклира пластмаса за различни приложения - от флаконите, използвани за интубация, до автомобилните части или кутиите, които предпазват ягодите, закупени от супермаркета.

Алисия Мартин, директор на Plastics Europe за Испания и Португалия, отдава спада в производството на комбинация от високи цени на енергията, инфлация, която е намалила маржовете на печалба, и внос на неевропейски пластмаси с „по-малко строги екологични стандарти“ и по-големи конкурентни предимства. „Тази ситуация забавя прехода на сектора към кръгова икономика и декарбонизацията на пластмасите в Европа“, твърди Мартин по имейл. „Реалността е, че заводите за производство на пластмаси вече се затварят поради тези причини“, казва тя.

В пристанището на Ротердам, Нидерландия, производствен завод на LyondellBasell със 120 служители е изправен пред евентуално затваряне, според специализирани медии. Други компании като Versalis и Trinseo преразглеждат инвестициите си, съобщава Financial Times.

„Без решителни и целенасочени действия Европа рискува да загуби лидерството си в иновативното производство и рециклиране на пластмаси“, се твърди в изявление на Асоциацията на рециклиращите пластмаси в ЕС.

Луис Седиел, генерален директор на Испанската асоциация на производителите на пластмаси (ANAIP), смята, че „законодателното цунами“ е ключово за обяснението на упадъка на сектора в Испания и Европа. „Губим конкурентоспособност, отделяме ресурси за неща, за които не би трябвало да отделяме толкова много ресурси, и индустрията е силно засегната“, отбеляза той по време на конференцията „Пластмасовата индустрия в Испания: Балансиране на регулациите и конкурентоспособността“, проведена в началото на април. „Рядко се случва малък бизнес да не ни се обади относно регулаторен проблем“, оплаква се той.

Средният размер на компаниите в сектора е между 25 и 30 служители, а много от тях имат по-малко от 10. „Това са компании, които не могат да се справят с цялото законодателство, което излиза.“

Тази ситуация забавя прехода към кръгова икономика, твърди Европейската асоциация на работодателите.

Луис Седиел и другите оратори изразяват съжаление, че пластмасата извън ЕС не е обект на същия контрол. „Вносът е новата норма, но пристига тук с невероятни сертификати“, казва той. Тъй като органите на ЕС нямат капацитет да ги проверят, навлизането им създава нелоялна конкуренция. „Прекомерната, нехармонизирана регулация също не ни улеснява. Трябва да вярваме, че сме европейци. Не можем да имаме европейски разпоредби, а след това всяка държава да ги транспонира със свои собствени изменения.“

Сякаш това не беше достатъчно, Доналд Тръмп, президентът на Съединените щати, започна тарифна офанзива срещу света. Европа е една от засегнатите. Не толкова пластмаса: „Не сме толкова притеснени от тарифите, колкото от реакцията на Европейския съюз към Съединените щати“, казва Седиел. В техния специфичен търговски баланс покупките, направени през Атлантика, тежат повече от продажбите на пластмаси там. „Те вече имат собствени производствени предприятия“, отбелязва той.

Десетилетие стандарти

• 2015 г. Европейската комисия стартира своята пътна карта за трансформиране на икономиката в по-устойчива: Европейската стратегия за кръгова икономика. Пластмасата се превръща в ключов материал за затваряне на цикъла на ресурсите. Индустрията приветства стратегията.
• 2018 г. Създадена е Европейската стратегия за пластмасите. Това е първият и единствен специфичен план за даден материал в целия ЕС. Това включва мерки за подобряване на дизайна, събирането и рециклирането на пластмасови изделия. Оттогава секторът е под постоянен контрол, с по-големи изисквания за проследимост и устойчивост в сравнение с други материали.
• 2019 г. Европейската комисия, водена от Урсула фон дер Лайен, си поставя за цел да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. със своя Европейски зелен пакт. Това ускорява въвеждането на нови разпоредби относно отпадъците, емисиите и материалите, които пряко влияят върху пластмасовата индустрия, засилвайки регулаторната ѝ тежест.
• 2021 г. Представена е директивата за пластмасите за еднократна употреба. Продукти като сламки, прибори за хранене и памучни тампони са забранени или ограничени. Освен това се затягат изискванията относно рециклираното съдържание в опаковките, етикетирането и управлението на отпадъците. Компаниите в сектора, особено по-малките, съобщават за трудности при спазването на законодателството.
• 2023 г. Испания става единствената страна от ЕС, която налага данък от 0,45 евро на килограм пластмаса за еднократна употреба. Икономическото въздействие е значително: то може да представлява до 25% от крайната цена на някои продукти.