Евростат: ЕС отхвърли зависимостта си от вноса на руски петрол

Европейският съюз(ЕС) е отхвърлил зависимостта си от вноса на руски петрол през 2022 г. Това показват последните данни на Евростат, оповестени днес.

От началото на 2022 г. вносът на суров петрол в ЕС претърпя значителни промени. До края на януари 2022 г., преди да избухне войната в Украйна, вносът от различен произход остава относително стабилен, като Русия е основният източник на внос на суров петрол.

От последното тримесечие на 2021 г. до януари 2022 г. вносът от Русия варира от 39 657 хиляди барела до 49 698 хиляди барела, което представлява 24% до 31% от общия внос. САЩ бяха вторият по големина доставчик на суров петрол в ЕС, осигурявайки между 19 115 хиляди барела и 20 751 хиляди барела, което представлява 10% до 13% от общия внос на суров петрол. Норвегия и Казахстан също доставят подобни количества суров петрол, вариращи от 8% до 14% от общия внос, докато вносът от Ирак е малко по-нисък, вариращ между 7% и 12%. Вносът от Либия и Обединеното кралство представлява около 5% от общия внос.

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. оказа значително въздействие върху вноса на суров петрол в ЕС, показват данните на европейската статистическа служба.

Ситуацията беше много нестабилна от февруари до април, с голям внос от Русия през февруари и април (съответно 63 859 хиляди барела и 58 976 хиляди барела, представляващи 33% и 30% от общия внос) и нисък внос през март (31 820 хиляди барела, което представлява 18% от общия внос).

През май 2022 г. вносът от Русия намалява до 24 162 хиляди барела (12% от общия внос) и остава относително стабилен до септември 2022 г. От септември нататък вносът намалява постепенно, достигайки 7 645 хиляди барела (4% от общия внос) през декември 2022 г. (шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия, приет от Съвета през юни, се състоеше от забрана за внос на руски морски суров петрол от 5 декември 2022 г.).

Спадът на вноса от Русия е компенсиран от ръст на вноса от други източници. През декември 2022 г. най-големите доставчици на суров петрол са САЩ, с 344 483 хил. барела (18% от общия внос), +6 процентни пункта (pp) спрямо последното тримесечие на 2021 г., и Норвегия, с 344 483 хил. барела (17% от общия внос), ръст от 7 п.п.

Същевременно вносът от Либия и Обединеното кралство е нараснал с няколко процентни пункта (съответно +2 п.п. и +4 п.п.). Вносът от Казахстан и Ирак остана на подобни нива или се увеличи незначително в сравнение с последното тримесечие преди войната.

Има два елемента, които определят цените на суровия петрол: спот пазарът и видът на суровия петрол. Преди руската агресия срещу Украйна цената беше стабилна на около 80 щатски долара за барел, с малки вариации между видовете суров петрол (по-малко от 4 щатски долара за барел). Нестабилната геополитическа ситуация обаче предизвика висока волатилност на пазара и от февруари 2022 г. цените на суровия петрол започнаха да се покачват значително, припомня Евростат.

През март 2022 г. суровият петрол от Русия (Urals) беше на по-ниска цена от другите видове, с отстъпка от приблизително 16 щатски долара за барел в сравнение със средната цена на останалите четири най-често срещани вида петрол. През следващите месеци руският петрол Urals се търгуваше на силно намалена цена (приблизително 30 щатски долара за барел).

В същото време цените на останалите видове петрол започнаха да се колебаят повече. Пазарът беше най-малко стабилен през юни и юли 2022 г., като ценовите разлики между другите четири най-често срещани вида петрол варираха от 9 до 12 щатски долара за барел, три до четири пъти по-високи, отколкото преди войната.

До края на годината нещата започнаха да се стабилизират с намаляващ внос от Русия, по-ниски цени на суровия петрол и по-малка волатилност на цените. Най-големите доставчици на суров петрол за ЕС бяха САЩ, Норвегия и Казахстан, което показва, че ЕС успя да се адаптира към променящия се пейзаж на петролния пазар и на практика да премахне зависимостта си от руския петрол, уточняват от Евростат.