Глобалният дълг надхвърли 365 трилиона долара. Икономисти алармират за „омагьосан кръг“

Икономисти предупреждават, че все по-високите разходи за обслужване на нарастващите дългове представляват сериозен риск за правителствата по света, предаде CNBC.

Според проучване, публикувано от Института за международни финанси (IIF), глобалният дълг е нараснал с 10 трилиона долара през първата половина на годината, надхвърляйки 365 трилиона долара.

Държавните дългове се увеличават, тъй като доходността на средносрочните и дългосрочните държавни облигации, емитирани от редица от най-големите световни икономики – включително САЩ, Япония, Франция и Обединеното кралство – достигна най-високите си нива от повече от десетилетие. Повишаващата се доходност отразява нарастващото безпокойство на инвеститорите относно покачващите се лихвени проценти, постоянния натиск от цените на енергията, слабия икономически растеж и високите държавни разходи.

IIF специално посочи четири големи икономики, изправени пред „трайно големи дефицити и нарастващи разходи за лихви – предизвикателства, отдавна свързвани с държави от нововъзникващите пазари, изпитващи затруднения с дълга“.

Базираната във Вашингтон организация установи, че през миналата година развитите икономики са платили над 3,3 трилиона долара лихви по международно търгувани държавни облигации – сума, надвишаваща глобалните разходи за изкуствен интелект (2,6 трилиона долара), отбрана (3,1 трилиона долара) или чиста енергия (2,3 трилиона долара).

Дългът се превърна в политически въпрос, създавайки „омагьосан кръг между изборите и краткосрочните, бързи решения, както и дългосрочна уязвимост, тъй като пределната полза от по-високия дълг намалява“, предупредиха от IIF.

„С покачването на базовите лихвени проценти разходите за лихви ще нараснат рязко, докато структурният натиск от разходите за здравеопазване и държавни пенсии до голяма степен остава нерешен“, добавиха от института.

В своята икономическа прогноза, публикувана в сряда, базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заяви, че повишаващата се доходност на облигациите показва необходимостта от по-големи усилия за „ограничаване и преразпределяне на държавните разходи, подобряване на ефективността на публичния сектор и увеличаване на приходите“.

Необходими са реформи, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на дълга и способността на правителствата да реагират на бъдещи сътресения, се посочва в доклада.

Междувременно управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви в интервю за BBC тази седмица, че сътресенията в световната икономика „тласкат нивата на дълга нагоре по стълбище, което не води към рая“, като същевременно разкритикува липсата на действия от страна на правителствата.

„Трябва да се направят две неща: да се намалят нивата на задлъжнялост, да се постави фискалната консолидация като приоритет и да се гарантира, че централните банки изпълняват мандата си за ценова стабилност“, каза тя.

„Невъзможно е да се подчертае достатъчно силно колко е важно да се намери смелост за предприемане на необходимите стъпки. Това са стъпки, които са трудни от политическа гледна точка, но са необходими.“