Как Европа използва данъците, за да забави бързата мода

Знаете ли, че за производството на една памучна тениска се изразходват около 2700 литра вода, приблизително колкото човек изпива за три години? Бързата мода може да предлага евтини, модерни дрехи, но също така генерира годишно 12 кг текстилни отпадъци на човек в Европа, само 1% от които се рециклират за производството на нови дрехи.

Индустрията на бързата мода произвежда твърде много, твърде бързо, твърде евтино, но има начини да се забави. През последните години ЕС и европейските страни започнаха да предлагат и прилагат данъци и законодателство, които правят точно това, пише The Conversation. 

ЕС: край на данъчните облекчения за бързата мода

До 2021 г. милиони пакети от платформи като Shein и Temu – всички на стойност под 22 евро – пристигаха в Европа без плащане на ДДС. Това им даваше несправедливо предимство пред местните предприятия, но от 2021 г. насам целият внос извън ЕС подлежи на ДДС.

Европейската комисия иска да отиде по-далеч и предложи такса за обработка от 2 евро за всяка пратка до ЕС. Също така иска да премахне настоящото освобождаване от вносни мита от 150 евро, така че дори малките поръчки да плащат мита.

Тези мерки биха попречили на продавачите извън ЕС изкуствено да разделят поръчките и биха засилили контрола върху продукти, които често се произвеждат при неустойчиви условия или с лоши трудови практики. Въздействието може да бъде огромно, особено като се подчертае, че през 2024 г. 91% от всички доставки в електронната търговия на стойност под 150 евро са идвали от Китай.

През 2024 г. Брюксел одобри Директива (ЕС) 2024/825 за борба с „зелените измами“ или т.нар. greenwashing. От 2026 г. марките няма да могат да се представят като „въглеродно неутрални“ или „екологични“ без проверими доказателства, нито ще могат да крият информация за издръжливостта или ремонтопригодността на дрехите.

Франция: данък за дреха от бързата мода

Франция е първата европейска държава, която одобри данък върху бързата мода – през юни 2025 г. френският Сенат даде зелена светлина на закон, въвеждащ прогресивна система от наказания за дреха. Ултрабързите модни марки ще трябва да плащат допълнително по 5 евро на артикул, което ще направи неща като евтини тениски, рокли и панталони особено скъпи. Сумата постепенно ще се увеличи до 10 евро през 2030 г., удвоявайки данъка само за пет години.

Данъкът ще зависи от въздействието върху околната среда и практиките на всяка компания и няма да надвишава 50% от продажната цена без ДДС.

С тази мярка френското правителство изпраща ясно послание: изключително евтините дрехи, предназначени да издържат едва един сезон, трябва да плащат за щетите, които причиняват. В същото време марките, които произвеждат по-издръжливи, рециклируеми дрехи с по-малък екологичен отпечатък, се възнаграждават. Този модел е вдъхновен от екологичните данъци, които вече се прилагат за горивата и пластмасите за еднократна употреба.

Великобритания: едно пени на дреха

През 2019 г. комисия на британския парламент препоръча данък от едно пени върху всяка продадена дреха, за да се финансира събирането и рециклирането на текстил.

Въпреки че правителството не приложи мярката, предложението предизвика дебат относно политическия подход на разширената отговорност на производителя, при който марките плащат според отпадъците, които генерират. Колкото по-ниско е качеството на продуктите им, толкова по-висока е цената; колкото по-издръжливи и рециклируеми са те, толкова по-малко трябва да плащат.

Швеция, Нидерландия, Франция: ремонт вместо подмяна

Други страни са избрали да стимулират ремонтите. В Швеция ДДС върху ремонта на дрехи и обувки е намален от 25% на 12%, докато в Нидерландия намалена ставка от 9% се прилага за услуги като ремонт на шивашки изделия, подмяна на ципове и коригиране на размери.

Във Франция от 2025 г. нататък ще се прилага намалена ставка от 5,5% за ремонт на текстил и обувки, заедно с „ваучер за ремонт“, който отстъпва част от разходите за потребителите, които ремонтират дрехите си в сертифицирани сервизи.

Тези мерки имат една ясна цел: да направят подмяната на скъсан цип по-евтина, отколкото закупуването на изцяло нова дреха.

Испания: усъвършенствани разпоредби, изоставащо данъчно облагане

В Испания Закон 7/2022 постановява, че от 2025 г. нататък текстилните марки трябва да финансират системи за събиране и рециклиране и да предоставят информация за издръжливостта и ремонтопригодността на своите продукти. Това е стъпка напред, тъй като принуждава компаниите да поемат разходи, които досега са били покривани от местните власти и данъкоплатците.

Данъчното облагане обаче остава основно предизвикателство. Данъци или данъчни стимули, като тези във Франция, Швеция и Нидерландия, все още не са приети, оставяйки Испания да изостава в тази област.

Дали тези мерки работят?

Ефектите от данъчните механизми вече се усещат. Премахването на освобождаванията изравни условията и принуди големите международни платформи да променят своите ценови и логистични стратегии.

Намаленият ДДС върху ремонтите съживява местните работилници, облагодетелства малкия бизнес и постепенно променя потребителските навици. Новите данъци, като тези във Франция, ще направят дрехите за еднократна употреба по-скъпи, принуждавайки големите марки да подобрят дизайна, проследимостта и материалите си.

Заедно данъчното облагане и регулациите се стремят да променят логиката на текстилната индустрия. Евтините артикули за еднократна употреба трябва да престанат да бъдат най-привлекателният вариант, а ремонтът, повторната употреба или закупуването на качествени дрехи трябва да се превърнат в норма. Ако тези мерки бъдат консолидирани, европейската текстилна индустрия може да се превърне в една от най-напредналите по отношение на устойчивостта, позиционирайки Европа като световен лидер в борбата срещу бързата мода.