"Катастрофата" Брекзит е струвала загуба на 40 000 работни места в Лондонското сити

Излизането на Великобритания от Европейския съюз струва на финансовия център на Лондон загубата на около 40 000 работни места, каза лорд-кметът на Лондонското сити Майкъл Манели пред Ройтерс, което е далеч по-дълбоко въздействие от Brexit от предишните оценки.

Дъблин е спечелил най-много, като е привлякъл 10 000 позиции, докато градове като Милано, Париж и Амстердам също са се възползвали от миграцията на работни места от Лондон, след като Великобритания гласува да напусне търговския блок на ЕС през 2016 г.

„Брекзит беше катастрофа“, каза Майнели, церемониалният ръководител на лондонския финансов център Сити, който се простира на квадратна миля, включително Bank of England, международни банки и застрахователи. „Имахме 525 000 работници през 2016 г. Моята оценка е, че загубихме малко по-малко от 40 000", допълва той.

Резултатите от Майнели, който прекара години в очертаване на съдбата на финансовия център на Великобритания, преди да стане лорд-кмет и има контакт със стотици фирми в Сити, са много над 7000 работни места, които консултантите в EY изчислиха, че са напуснали Лондон към Европейския съюз до 2022 г.

Но в същото време Лондонското сити се разраства, включително в области извън финансите, с нови работни места, които компенсират последиците от Brexit. Броят на работниците е набъбнал до 615 000, тъй като застрахователите и секторите за анализ на данни растат, каза още той.

Въпреки това оценката му подчертава мащаба на последиците, докато Великобритания се стреми да възстанови мостовете към континентална Европа.

„Градът гласува 70-30 за оставане. Ние не го искахме“, каза Майнели, добавяйки, че е удвоил усилията си да „ангажира повече“ с Европа, като е направил девет посещения в страни от региона тази година.

Стремежът му да засили отношенията с континента идва на фона на по-широкото икономическо забавяне във Великобритания, което е разкъсвано от несъгласието относно излизането й от Европейския съюз.

Въпреки че някои се надяваха, че Brexit ще даде на Лондон свободата да намали имиграцията, да се откаже от големи количества регулации на ЕС и да подкрепи икономиката, имиграцията се повиши,  регулацията се оказа трудна за разплитане и икономиката се забави.

Киър Стармър, новият министър-председател на Великобритания, се стреми да възстанови отношенията с континентална Европа, повредени от годините на разривни преговори за Брекзит.

Сармър иска да премахне някои пречки пред правенето на бизнес със страните от ЕС, включително споразумение за взаимно признаване на професионални квалификации, но изключи връщане към единния пазар на блока.

Майнели каза, че "има много повече неща, които можем да направим по отношение на визите", за да помогнем на града. „Работим и по двустранни търговски споразумения с Германия“, каза той.

Дълго време перлата в британската индустриална корона, финансовият сектор на страната също е в упадък.

Икономическата продукция в сърцето на финансовия сектор на Великобритания, включително банките и инвестиционните фондове, е намаляла с повече от 15% от края на 2019 г., точно преди Обединеното кралство официално да напусне ЕС.

Британският износ на финансови услуги е изпреварен от други бизнес услуги, като право или реклама.

Британският официален бюджетен прогнозист, каза през март, че прогнозата му, че Брекзит ще доведе до свиване на търговските обеми с 15%, е „като цяло в съответствие“.

Според последните проучвания на общественото мнение повечето британци смятат, че Брекзит досега е бил провал, но привържениците казват, че Великобритания има по-голяма свобода да следва собствения си път извън ЕС. Те посочват икономическия спад в Германия и политическите сътресения във Франция като доказателство за недостатъците на блока.