Китайските износители търсят алтернативни пазари

Джереми Фанг, служител по продажбите в китайски производител на алуминиеви продукти, се опитва да изнася повече за пазарите в Азия, Африка и Латинска Америка, за да компенсира въздействието на американските мита. Проблемът според него е, че конкурентите му имат същата идея, предаде Ройтерс.

„Това ще доведе само до луда надпревара с плъхове“, казва Фанг, очаквайки, че фирмата му ще трябва да намали цените и да приеме по-ниски маржове на печалба. „Тортата е само толкова голяма. Всички искаме да си вземем парче, така че конкуренцията ще се изостри.“

Търговската война между Вашингтон и Пекин, която ескалира този месец с налагането от президента на САЩ Доналд Тръмп на допълнителни 10-процентни мита върху китайските стоки като „откриващ залп“, може да предизвика нов шок в предлагането за останалата част от света.

Китайските производители, изправени пред слабото търсене у дома и по-тежките условия в Съединените щати, където продават стоки на стойност над 400 млрд. долара годишно, нямат друг избор, освен да се втурнат едновременно към алтернативни експортни пазари.

Но никоя друга страна не се доближава дори до потребителската мощ на САЩ, което значително ограничава производството, което останалата част от света може да поеме от втората по големина икономика. Това ще засили ценовите войни между китайските износители, ще намали тяхната рентабилност, като същевременно ще доведе до риск от по-нататъшни политически реакции на новите пазари и ще разпали дефлационни сили, ако по-малките маржове доведат до загуба на работни места, намаляване на заплатите и намаляване на инвестициите.

Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC, казва, че пазарната диверсификация е разбираема, но неустойчива стратегия.

„Един от рисковете е, че изведнъж всеки китайски износител ще се стреми да развие едни и същи други пазари“, казва Нойман и добавя, че това ще натежи на печалбите. „Но истинският риск е, че приемащите държави в крайна сметка може да бъдат принудени да повишат ограничителните мерки спрямо Китай, защото собствените им производители са подложени на натиск“, добавя той.

Напрежението вече е голямо. През изминалата година Европейският съюз увеличи митата върху китайските електромобили, а Индия, Индонезия и други развиващи се пазари повишиха собствените си търговски бариери върху някои китайски продукти.

В някои сектори Китай е сериозен конкурент. Големите производители на електрически превозни средства като BYD  или платформата за изкуствен интелект на DeepSeek вече са се наложили на световната сцена.

„Имаме много силни системи за доставки“, казва Дейв Фонг, който произвежда ученически чанти, говорещи плюшени мечета, канцеларски материали и потребителска електроника в Китай и инвестира 30-40% повече в реклама и развитие на бизнеса в Европа и Азия. „От една идея до масовото производство всичко е много бързо.“

Но по-малките фирми се притесняват за оцеляването си. Ричард Чен, собственик на фабрика за коледна украса в Южен Китай, казва, че работи почти без печалба и не е сигурен дали ще може да задържи всичките си 80 служители тази година. „Опитахме се да влезем в Полша, но те просто не купуват неща, както правят клиентите в САЩ“, казва Чен. „Това е най-лошото положение, което някога е било.“

Ли Юнци, управител на компанията Jialifu Electric Vehicle Company, която произвежда електрически скутери и триколки, продава предимно на вътрешния пазар, но очаква, че намаляването на заплатите и съкращаването на работни места в други заводи, както и продължаващата криза с недвижимите имоти в Китай, ще свият търсенето на вътрешния пазар и ще намалят печалбата му с 20-30 %. „Китайските фирми във всеки отрасъл излизат в чужбина и се втурват към чуждестранните пазари, след което всички чуждестранни правителства налагат мита и санкции. Повечето от тези фабрики освобождават работници, за да намалят разходите си.“, казва Ли.

Миналата година Политбюро, висшият орган за вземане на решения на Комунистическата партия, призова индустриите да избягват разрушителната конкуренция. Китайските производители на соларни панели призоваха правителството да се намеси, за да ограничи свръхкапацитета.

Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis, заяви, че единственият изход за Китай е да произвежда по-малко.

„Ще бъде много болезнено“, добави тя. „Никой няма да приема продуктите ви завинаги. Така че това е просто избор: ако искате да създадете по-голямо благосъстояние, по-голям растеж, тогава трябва да потребявате повече.“

Нойман от HSBC казва, че политиките, които стимулират потреблението на домакинствата, могат да бъдат от полза за Китай и в международен план.
„В крайна сметка, за да се намалят търговските фрикции с останалата част от света ... става въпрос и за развитие на вътрешното търсене, което да помогне за поемане на част от производството“, казва Нойман.