„Кофас” установи 15%-ен ръст на индекса на потребителските цени

15%-ен ръст на индекса на потребителските цени в България от януари до април 2022 г., отчете "Кофас България". Според анализаторите военният конфликт на Изток е довел до инфлационното напрежение и енергийният шок, които ще засегнат най-вече бизнесите със затворен кръг на доставки и енергоемките сектори и то с различен интензитет между отделните региони. Наблюдаваният ръст на цените при храните и безалкохолните напитки е над 20.

По данни на "Кофас България", инфлацията в страната е 14% през април, като компонентите ѝ, съответно в:

• транспорта - 2,6%;
• недвижими имоти - 2,71%;
• храни и напитки - 6,73%;
• други - 2,45%.

„Българските домакинства сега се фокусират предимно върху основни категории разходи. Цените на стоките и услугите се увеличават, съответно и разходите на домакинствата, но същевременно с това ще нарастват и доходите. Очакваме до 2026 г. процентната разлика в стойностите да се свие от 8 на 2% с превес на разходите”, прогнозира Пламен Димитров, управител на „Кофас България”.

Нестабилността на цените на хранителните продукти се дължи на ефектите от войната, тъй като двете воюващи страни са световни производители на зърнени култури. Русия държи 16% дял в износа на пшеница, а Украйна – 15% в износа на царевица. При ечемика дяловете на двете страни са съответно 11% и 10 на сто.

Инфлационното напрежение на пазарите на суровини (основно на петрол и газ) ще се отрази на суровините за хранително-вкусовата промишленост, особено на торовете. Рязкото покачване на цените на енергоносителите води до високи производствени разходи и проблеми с доставките им. Ефектът от конфликта между Русия и Украйна върху световните вериги за доставки на селскостопански продукти и храни се изразява в недостиг, вследствие на прекъснат превоз на товари. Най-силно засегнат е селскостопанският сектор вследствие на покачващите се цени на енергийните суровини.

„Всички промишлени сектори са повлияни, но най-цикличните и енергоемките, като нефтохимическата индустрия, транспорта, производството на хартия и хартиени продукти и на текстил и облекла, ще бъдат най-засегнати. Те са сектори от затворен тип, които в продължение на няколко години са били затруднени от технологични иновации, еволюция в екологичните норми и промяна в предпочитанията на потребителите. Например производството и преработка на хартия е изправен пред продължаващата глобална цифровизация на икономиката и търсенето сред обществото“, посочва Димитров.

Секторите, които са били затруднени преди кризата, също ще бъдат силно засегнати от този нов шок. Състоянието на текстилната промишленост и автомобилостроенето в световен мащаб са добър пример за това.

Докато транспортният сектор като цяло е енергоемък и вероятно ще бъде засегнат от високите цени на петрола, анализатори очакват различно въздействие на шока върху останалите подсектори - железопътен, сухопътен, въздушен и морски транспорт . За пример те посочват морския превоз, който генерира 28% печалба върху оборота през първото тримесечие на 2022 г., докато въздушният транспорт отчита 11% загуба.