Кристалина Георгиева: По-силните страни в МВФ да осигурят повече финансиране за намаляване на бедността

"Борбата с инфлацията е приоритет номер едно", заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на своето обръщение в Абиджан - икономическият център и най-голям град на Кот д'Ивоар, което предшества задаващата се през идната седмица годишна среща на Международния валутен фонд и Световната банка, която ще се проведе в мароканския град Маракеш, предаде БТА.

Срещите са първите на африканския континент от провеждането им в кенийската столица Найроби, Кения през 1973 г., и ще се състоят недалеч от епицентъра на опустошителното земетресение в Мароко, което уби около 2900 души. В тях участие ще вземат финансови министри и ръководителите на централни банки от 190 държави.

В изявлението, което бе разпространено в онлайн платформите на МВФ, Георгиева допълни, че високите цени подкопават доверието на потребителите и инвеститорите и удрят най-тежко най-бедните хора в обществото.

"Спечелването на битката с инфлацията изисква лихвените проценти да останат по-високи за по-дълго време", каза още управляващият директор на МВФ. "От първостепенно значение е да се избегне преждевременно облекчаване на монетарната политиката, като се има предвид риска от ново повишаване на цените".

"Световната икономика показа забележителна устойчивост като първата половина на 2023 г. донесе някои добри новини, дошли до голяма степен поради по-силното от очакваното търсене на услуги и осезаемия напредък в борбата с инфлацията", каза още Георгиева, цитирана от Ройтерс. "Това увеличава шансовете за меко приземяване на глобалната икономика. Но не можем да оставим бдителността си", добави тя.

Последователните сътресения от 2020 г. насам са намалили ръста на икономиките по света с 3,7 трилиона долара, а текущият растеж остава доста под нивата отпреди пандемията, като в средносрочните перспективи за растеж също са се влошили.

Георгиева каза още, че новата редовна прогноза за световната икономика на МВФ (World Economic Outlook), ще бъде официално представена във вторник и ще покаже бавно и неравномерно възстановяване, като се появяват големи различия в тенденциите по света.

Георгиева подчерта силните разлики в динамиката на растежа, отбелязвайки, че САЩ са единствената голяма икономика, която отчита възстановяване на БВП до нивата отпреди пандемията, и посочи Индия и Кот д'Ивоар като други светли точки.

Повечето напреднали икономики обаче се забавят и икономическата активност в Китай, втората по големина икономика в света, остава под очакванията, каза тя, добавяйки, че много други страни се борят с "анемичен растеж".

Икономическата фрагментация - белязана от протекционизъм, контрол върху износа и оттегляне от световната търговия - заплашва да подкопае допълнително перспективите за растеж, особено за нововъзникващите и развиващите се икономики, каза Георгиева.

Много държави също бяха изправени пред значителни фискални рискове и спешно се наложи да възстановят своите буфери, като в Африка и други региони се наблюдава допълнително нарастване на дълговата тежест.

Според Георгиева банките също са изправени пред натиск. Тя призова за спешни стъпки за укрепване на глобалната мрежа за финансова сигурност. Анализът на МВФ показа, че 100 нововъзникващи страни и страни с ниски доходи - включително повечето африкански нации - нямат достатъчно ресурси и достъп до суап линии, което ги излага на риск в случай на финансова криза, каза тя.

МВФ, който е предоставил около 320 милиарда долара финансиране на 96 страни след пандемията, също трябваше да засили капацитета си за отпускане на заеми, каза Георгиева, като призова страните членки да действат за увеличаване на своите квотни ресурси.

Чрез преразпределяне на специални права на тираж (т.нар валута на МВФ - бел. ред.), по време на пандемията от коронавирус, измежду страните членки на МВФ са предоставени други средства в размер на над 600 млрд. долара.

Георгиева също така призова по-силните членове на Фонда да се намесят с повече финансиране за механизма за намаляване на бедността и увеличаване на растежа в най-бедните страни.

Тя изтъкна и ролята на новия фонд на МВФ за устойчивост на стойност 40 милиарда долара, който осигурява по-дългосрочно финансиране за реформи в областта на климата. Неговата работа започна през 2022 г. и вече са подпомогнати 11 страни, като шест от тях са във Африка, а още 40 страни очакват подкрепа, посочи Георгиева цитирана от "Блумбърг".

По думите й някои мерки ще позволят опрощаването на държавните дългове на развиващи се икономики, ако те поемат и приложат програми за достигане на определени климатични цели и показатели.