МВФ понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж

Международния валутен фонд понижи прогнозите си за растежа на глобалната икономика през 2022 и 2023 г., определяйки икономическите перспективи на света „мрачни и по-несигурни“, пише Си Ен Би Си.

МВФ вече очаква глобалният вътрешен продукт да нарасне с 3,2% през тази година, което е с 0,4 базисни пункта под прогнозата от месец април. За 2023 г. МВФ очаква световен икономически растеж от 2,9%, което е с 0,7 базисни пункта по-ниска стойност в сравнение с априлския доклад на организацията.

Базираният във Вашингтон институт заяви, че ревизираната перспектива показва, че рисковете от забавяне на икономиката, очертани в неговия по-ранен доклад, вече се материализират.

„Крехкото възстановяване през 2021 г. беше последвано от все по-мрачни развития през 2022 г.“, се казва в доклада.

„Няколко сътресения удариха световна икономика, която бе отслабена от пандемията: по-висока от очакваната инфлация в световен мащаб - особено в Съединените щати и големите европейски икономики, по-лошо от очакваното забавяне в Китай; и допълнителни негативни последици от войната в Украйна“, се посочва в доклада.

Очакваното забавяне ще отбележи първото тримесечно свиване на глобалния реален БВП от 2020 г. насам. Един „правдоподобен“, но по-малко вероятен, алтернативен сценарий може да доведе до спад на глобалния растеж до около 2,6% през 2022 г. и 2,0% през 2023 г., казват МВФ.

Миналия месец Световната банка намали прогнозата си за глобален растеж за 2022 г. до 2,9% от по-ранна оценка от 4,1%, позовавайки се на подобен макроикономически натиск.

САЩ, Китай, Индия водят понижения

Влошаващите се перспективи за растеж в САЩ, Китай и Индия са основните причини за ревизиите надолу на МВФ.

Според новата прогноза на фонда брутният вътрешен продукт на САЩ ще нарасне с 2,3% през 2022 г., което е понижение с 1,4 процентни пункта спрямо предходната прогноза и се дължи на  по-слабия от очаквания растеж през първата половина на 2022 г., намалената покупателна способност на домакинствата и затягането на паричната политика.

За Китай МВФ очаква растеж от 3,3%, което е с 1,1 процентни пункта под предишната прогноза. Това понижение се дължи на локдауните срещу разпространението на коронавируса в страната и задълбочаваща се криза с недвижимите имоти. Това ще бъде най-ниският икономически растеж на Китай от четири десетилетия насам с изключение на първоначалните резултати от кризата с COVID-19 през 2020 г.

Прогнозата за Индия беше намалена с 0,8 процентни пункта до 7,4%, главно поради по-неблагоприятните външни условия и по-бързото затягане на политиката.

МВФ очаква икономиката на еврозоната да нарасне с 2,6% през тази година, което е с 0,2% процентни пункта под предишната прогноза и се дължи на последиците от войната в Украйна, които вероятно ще оказват влияние върху икономиката и през 2023 г., особено в страни като Германия, Франция и Испания. За трите държави МВФ прогнозира ръст от 1,2%, 2,3% и 3% през 20202 г. За Обединеното кралство и Япония прогнозите на МВФ са за повишение на БВП с 3,2% и 1,7%.

Икономиката на Русия се сви по-малко от очакваното през второто тримесечие въпреки широкообхватните икономически санкции заради инвазия в Украйна, казват от МВФ. В резултат на това от фонда са преразгледали прогнозата си за руската икономика с 2,5 процентни пункта нагоре, което означава, че вече очакват отрицателен растеж от 6%.

Глобалната инфлация продължава да расте

В доклада на МВФ се посочва, че тази година инфлацията ще достигне 6,6% в развитите икономики и 9,5% в възникващите и развиващите се икономики, което е ревизия нагоре с 0,9 и 0,8 процентни пункта.

С нарастващите цени, които подхранват глобална криза на разходите за живот, МВФ каза, че укротяването на инфлацията трябва да бъде приоритет номер едно за икономистите и централните банкери.

„По-строгата парична политика неизбежно ще има реални икономически разходи, но отлагането само ще ги влоши“, се казва в доклада на МВФ.

Фондът добави, че политиките за справяне с по-високите цени на енергията и горивата трябва да се съсредоточат върху най-уязвимите групи, без да изкривяват общите цени.

От месеци насам централните банки постепенно възприемат по-строга парична политика. Миналата седмица Европейската централна банка се присъедини към Федералния резерв на САЩ и Английската централна в повишаването на лихвените проценти – първият й подобен ход от 11 години.

И все пак инфлацията остава висока, достигайки 40-годишни върхове в САЩ и Обединеното кралство миналия месец.