МВФ понижи прогнозата си за растежа на българската икономика, но очаква и по-ниска инфлация

Икономиката на България ще нарасне с 2,3 на сто през 2024 г. Това е записано в най-новия преглед на световната икономика, изготвен от Международния валутен фонд (МВФ), който бе представен днес в централата на институцията във Вашингтон в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка.

Това представлява понижение спрямо оценката на Фонда, дадена през април на съвместните пролетни срещи на МВФ и Световната банка, когато беше посочено, че БВП на България ще нарасне с 2,7 на сто през тази година.

МВФ отбелязва, че през 2023 г. икономиката на България е нараснала с 1,8 на сто (коригирани в края на миналата седмица от НСИ възходящо до 1,9 на сто), предаде БТА.

За 2025 г. институцията, оглавявана от българката Кристалина Георгиева, вече очаква растеж от 2,5 на сто, което също представлява понижение спрямо прогнозата от 2,9 на сто, дадена през април.

На този фон миналата седмица агенцията за кредитен рейтинг "Фич" (Fitch Ratings) обяви, че очаква БВП на България да нарасне с 2 на сто през настоящата година и с 2,5 на сто през 2025 г.

Очакванията на Българската народна банка в Макроикономическата ѝ прогноза от юли бяха за ръст от 2,1 на сто през тази година и 3,2 на сто през 2025 г.

В обявения днес доклад на МВФ се прогнозира, че инфлацията в България ще бъде 2,8 на сто за 2024 г., след 8,6 на сто през миналата година. Настоящата оценка е понижена спрямо очаквания през април темп от 3,4 на сто. За 2025 г. оценката на международната финансова институция е, че потребителските цени в страната ни ще се увеличат с 2,6 на сто вместо с 2,7 на сто, каквито бяха прогнозите през пролетта на тази година.

Фондът понижи прогнозите си за еврозоната и Китай

Същевременно МВФ повиши прогнозите си за икономическия растеж през 2024 г. за САЩ, Бразилия и Великобритания, но ги понижи за Китай, Япония и еврозоната, като добави, че съществуват множество рискове, свързани с въоръжени конфликти, потенциални нови търговски войни и последиците от строгата парична политика, предаде Ройтерс.

В последната прогноза  на МВФ се казва, че промените ще оставят растежа на световния БВП през 2024 г. непроменен спрямо прогнозираните през юли 3,2 %, като задават слаб тон за растежа, тъй като световните финансови лидери се събират във Вашингтон тази седмица за годишните срещи на МВФ и Световната банка.

В доклада се посочва, че през 2025 г. се очаква глобалният растеж да бъде 3,2 %, което е по-малко от прогнозата през юли, а в средносрочен план се очаква растежът да намалее до „посредствените“ 3,1 % след пет години, което е доста под тенденцията отпреди пандемията.
Въпреки това главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас заяви, че САЩ, Индия и Бразилия показват устойчивост и е постигнато „меко приземяване“, при което инфлацията се охлажда, без да се стига до масова загуба на работни места.

„Изглежда, че глобалната битка с инфлацията до голяма степен е спечелена, въпреки че в някои страни ценовият натиск продължава“, казва Гуриншас в публикация в блога си.
Но в интервю за Ройтерс той заяви, че съществува риск паричната политика „механично“ да стане твърде строга без намаляване на лихвените проценти в някои държави, тъй като инфлацията намалява, което ще се отрази негативно на растежа и заетостта.
„В момента оценката ни за паричната политика на повечето места е приблизително там, където искаме да бъде, но ако сега инфлацията продължи да намалява, централните банки трябва да започнат да обръщат внимание на това, което се случва по отношение на активността.

Силата на потреблението 

МВФ преразгледа прогнозата си за растежа на САЩ през 2024 г.  нагоре до 2,8 %, което се дължи главно на по-силното от очакваното потребление, стимулирано от нарастващите заплати и цени на активите. Световният кредитор също така повиши прогнозата си за растежа на САЩ за 2025 г. до 2,2 %, като леко забави връщането към тенденцията на растеж.

Бразилия получи рязко повишение с темп на растеж през тази година до 3,0%, също благодарение на по-силното частно потребление и инвестиции. Растежът на Мексико обаче бе понижен  до 1,5% поради ефекта от по-строгата парична политика.

МВФ намали темпа на растеж на Китай за 2024 г.  до 4,8 %, като стимулирането на нетния износ отчасти компенсира продължаващата слабост в сектора на недвижимите имоти и ниското потребителско доверие. Прогнозата на МВФ за растежа на Китай през 2025 г. остана непроменена - 4,5 %, но в нея не е включено влиянието на наскоро обявените от Пекин планове за фискални стимули, които все още до голяма степен не са дефинирани.

Нулев растеж за Германия 

МВФ прогнозира, че Германия ще отбележи нулев растеж през тази година. Това намаление спомогна за леко понижаване на прогнозата за общия растеж на еврозоната до 0,8% за 2024 г. и 1,2% за 2025 г. въпреки повишението с половин процентен пункт, което повиши прогнозирания растеж на Испания до 2,9%.

Дългогодишните прогнози за растежа на Великобритания се повишихат до 1,1% за 2024 г., тъй като се очаква спадащата инфлация и по-ниските лихвени проценти да стимулират потребителското търсене. Прогнозата за растежа на Япония беше понижена с четири десети от процентните пунктове до 0,3% поради продължаващите последици от прекъсването на доставките.

Рисковете за световната икономика

При преброяването на рисковете за перспективите МВФ отбеляза потенциала за значително увеличение на митата и ответни мерки, но не открои обещанието на кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп да наложи мита от 10% върху световния внос в САЩ и 60% върху стоките от Китай.

Вместо това той съдържа косвен неблагоприятен сценарий, който включва 10% двустранни мита между САЩ, еврозоната и Китай плюс 10% мита от САЩ за останалия свят, намалена миграция към САЩ и Европа и сътресения на финансовите пазари, които затягат финансовите условия. Ако това се случи, според МВФ то би намалило общото ниво на глобалния БВП с 0,8% през 2025 г. и с 1,3% през 2026 г.

Други рискове, посочени в доклада, включват възможността за рязък скок на цените на петрола и други суровини в случай на разширяване на конфликтите в Близкия изток и Украйна.

МВФ предупреди страните да не следват индустриални политики за защита на местните индустрии и работници, заявявайки, че те често не успяват да осигурят устойчиви подобрения в жизнения стандарт.

„Икономическият растеж трябва да дойде вместо това от амбициозни вътрешни реформи, които стимулират технологиите и иновациите, подобряват конкуренцията и разпределението на ресурсите, по-нататъшна икономическа интеграция и стимулиране на продуктивни частни инвестиции“, каза Гуриншас.