Най-богатите 0,1 на сто от населението на света създават повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 млрд. души

Най-богатите 0,1 процента от населението в света или около 8 млн. души генерират повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 млрд. души, взети заедно. Същевременно свръхбогатите печелят от подготовката за климатични бедствия и възстановяването след тях, се посочва в нов анализ на международната организация „Оксфам“ (Oxfam), публикуван преди конференцията на ООН по климата COP31 в Турция.

Човек от най-богатите 0,1 на сто от населението е допринесъл за днешните екстремни горещи вълни близо 400 пъти повече от човек от най-бедната половина на човечеството. Емисиите на тази малка група са над три пъти повече от общите емисии на населението на Африка на юг от Сахара, което наброява 1,3 млрд. души, сочи анализът, цитиран от БТА.

Според „Оксфам“ най-богатият 1 процент от населението е отговорен за 20 процента от глобалното затопляне от 1990 г. досега. Емисиите на човек от тази група са 100 пъти повече от емисиите на човек от най-бедната половина на човечеството.

Само една година емисии на най-богатия 1 процент ще доведе до 1,9 млн. допълнителни смъртни случая, свързани с горещините. Очаква се 78 процента от тези случаи да бъдат в държави с ниски и по-ниски средни доходи, макар на тях да се падат само 8 процента от световните емисии. Според анализа емисиите на най-богатия 1 процент ще причинят щети за близо 53 трилиона долара до 2050 г.

Частната авиация е сред най-ясните примери за неравенството при въглеродните емисии, посочва организацията. Според нов анализ на данни за проследяване на частни самолети тези машини отделят за две секунди повече въглеродни емисии, отколкото човек от най-бедната половина на човечеството генерира за една година.

„Климатичната криза често се представя като общо предизвикателство за човечеството. Това не е така. Хората, които имат най-малък принос за нея, губят домовете, реколтата и все по-често живота си“, коментира изпълнителният директор на „Оксфам Интернешънъл“ Амитаб Бехар.

По думите му свръхбогатите могат да се предпазят от опасностите чрез високотехнологични подземни убежища, частни екипи за гасене на пожари и частни застраховки. Същевременно те печелят от последиците от замърсяването, отбеляза Бехар.

За останалите хора климатичните бедствия водят до разрушени домове и унищожена реколта, изчерпани спестявания и загуба на поминък. Това ги прави още по-уязвими при следващо бедствие и задълбочава неравенството. До 2050 г. климатичната криза може да принуди до 1 млрд. души или около 10 процента от световното население да напуснат местата, на които живеят. Повечето от тях ще бъдат в страните от Глобалния юг.

Докладът отчита, че климатичните бедствия се превръщат във все по-доходоносен бизнес. Очаква се световният пазар за възстановяване след бедствия да нарасне от 70 млрд. долара до 92 млрд. долара годишно до 2029 г.

Новият индекс „Унищожаване и възстановяване“ (Destroy & Rebuild Index) на „Оксфам“ установява 217 корпорации, които печелят както от отрасли, допринасящи за климатичните промени, така и от подготовката за бедствия, възстановяването и реконструкцията след тях.

Инвестиционните компании „БлекРок“ (BlackRock) и „Вангард“ (Vanguard) имат вложения в 92 процента от корпорациите в индекса. Общият размер на инвестициите им надхвърля 1 трилион долара.

В доклада се предупреждава, че климатичните бедствия все по-често се използват за прокарване на политики, задълбочаващи неравенството. Сред тях са приватизацията на мерките срещу климатичните промени и на обществените услуги, завземането на земя, дерегулацията и данъчните облекчения за най-богатите. Според анализа смъртните случаи при наводнения са седем пъти повече в държавите с по-голямо неравенство.

„Свръхбогатите подпалват планетата, а след това карат останалите да плащат за пожарогасителите“, допълва Бехар. По думите му те печелят от замърсяването, от бедствията и от последващото почистване и възстановяване.

„Оксфам“ призовава правителствата, които ще участват в COP31, да накарат богатите замърсители да плащат и да намалят значително и бързо въглеродните си емисии. Сред предложените мерки са постоянни данъци върху богатството и доходите, постоянен данък върху компаниите за изкопаеми горива и по-високи наказателни данъци върху луксозни стоки с големи емисии като частните самолети.

Организацията настоява и за значително увеличаване на климатичното финансиране за страните от Глобалния юг, като бъде даден приоритет на публичното финансиране под формата на безвъзмездни средства вместо заеми, които задълбочават дълговата тежест. Според призива средствата за адаптация към климатичните промени трябва да бъдат утроени до 2035 г.

Сред останалите препоръки са рязко намаляване на неравенството между и вътре в държавите, изграждане на устойчива на климатичните промени публична инфраструктура и ограничаване на корпоративното влияние върху спешните мерки, възстановяването и продоволствените системи при бедствия.