Новата икономика: Дълбоководният добив – икономическа необходимост или опасност?

Джерард Барън настоява, че методът за дълбоководен добив на има малко въздействие върху околната среда. Неговата фирма, The Metals Company, използва машини с дистанционно управление с размерите на камиони, „за да събират камъни, разположени на морското дъно“.

След това тези скали се раздробяват и обработват, за да се освободят редица ключови минерали, които са много търсени за производството на батерии - кобалт, никел, мед и манган.

Докато в момента изпълнява само тестове задачи, канадският бизнес се надява да получи разрешение да започне комерсиален добив в международни води в северната част на Тихия океан още в края на 2025 г.

Понастоящем такъв търговски добив не е разрешен от Международния орган за морското дъно (ISA) - органът на ООН, който регулира експлоатацията на морското дъно в международни води. Въпреки това, ISA и нейните 169 държави-членки трябва да се срещнат по-късно тази година, за да се опитат да финализират правила, които потенциално могат да позволят старт на този тип добив, като окончателното гласуване се очаква в рамките на 24 месеца.

Около 30 държави, включително Обединеното кралство, Бразилия, Канада, Франция и Германия, искат забраната да продължи поради опасения относно въздействието върху околната среда. Въпреки това други нации, включително Китай се надяват широкомащабно дълбоководно копаене в международни води да получи зелена светлина, пише Би Би Си.

Джерард Барън се надява да може да започне комерсиален дълбоководен добив в края на следващата година

Тези развития идват, след като в средата на януари Норвегия стана първата страна в света, която позволи бъдещ дълбоководен добив в своите териториални води. САЩ проучват възможността да направят същото, като президентът Байдън нареди на Пентагона да представи доклад по въпроса до 1 март.

През декември 31 члена на Конгреса написаха отворено писмо относно дълбоководния добив, в което се казва, че САЩ „трябва да проучат всеки път за укрепване на нашите вериги за доставка на редкоземни и критични минерали“.

В допълнение към събирането на скали (наричани още „полиметални възли“), разположени на морското дъно, други дълбоководни методи за добив са по-инвазивни и включват копаене.

Световният фонд за природата (WWF) се противопоставя на целия дълбоководен добив на баз това, че той представлява неприемлив риск за морския живот.

Тази загриженост е споделена и от Консултативният научен съвет на европейските академии (EASAC)- независимият орган, който ръководи ЕС по отношение на неговата научна политика. „Неизбежно е действителният процес на добив да е физически разрушителен и повече или по-малко би унищожил всяка флора и фауна в зоните, където има пряк добив“, казва директорът по околната среда на EASAC проф. Майкъл Нортън.

„Съществува и вероятност от ефекти от второ ниво върху съседните морски дъна или съседния воден стълб“, добавя той.

Проф. Нортън също поставя под въпрос необходимостта от дълбоководен добив на първо място. „Произвежда много манган, който не ни липсва. Произвежда, в някои случаи, кобалт и никел, които всъщност се използват в сектори за чиста енергия, като например батерии, но те не са оценени от Европейската комисия като особено изложена на риск от доставки“, бяснява той.

Районът в северната част на Тихия океан, в който The Metals Company иска да копае, е известен като зоната Кларион–Клипертон. Това е огромна част от океана, разположена между Хаваите и Мексико.

Барън казва, че добивът тук би причинил много по-малко смущения на околната среда, отколкото съществуващият добив на сушата. Той дава за пример текущия добив на никел, където най-големите производители в света са Индонезия и Филипините.

Отдавна има опасения относно въздействието на този добив върху тропическите гори и в двете страни.

„Зоната, върху която сме съсредоточени, където се намират тези скали, е зоната на пропастта“, казва Барън. Тази вечно тъмна зона е от 3000 до 6000 метра под морското равнище.

„Тук няма флора. И ако измерим количеството фауна [животински свят], под формата на биомаса, има около 10 грама на квадратен метър. Това е в сравнение с повече от 30 килограма биомаса, където светът настоява за повече извличане на никел – в нашите екваториални дъждовни гори“, добавя той.

От WWF посочват, че търсенето на нови обекти за добив на минерали може да бъде намалено чрез повече инвестиции в преработката на съществуващи минни отпадъци, както и чрез повече рециклиране.