Новата икономика: Китай ще бъде големият печеливш от търговска война между САЩ и ЕС

В интервю за Блумбърг през октомври Доналд Тръмп беше попитан за риска от подкопаване на геополитическата позиция на Америка по отношение на Китай, ако Вашингтон засили търговските защити срещу Европа.

В края на краищата съюзниците на САЩ в Европа и другаде бяха жизненоважни за американския успех по време на Студената война. Тръмп обаче не коментира това и пренасочи разговора към един от любимите си показатели: търговския дефицит.

„Нашите съюзници се възползваха от нас повече от враговете ни“, каза той. Пет месеца по-късно, вече като президент, Тръмп заплаши Европейския съюз с голямо увеличение на митата - потенциално със 17 процентни пункта или повече, ако, както намекна в четвъртък, САЩ се стремят да противодействат на данъците върху добавената стойност в ЕС.

Повечето гледат на седмиците на заплахи за налагане на митата от републиканеца като на поредната глава от неговата книга „Изкуството на сделката“. Къде ще свърши сагата с ЕС все още не е ясно, но ако Тръмп изпълни заплахите си, това може да е лошо както за Америка, така и за континента, пише Крис Ансти за Блумбърг.

Ръководителят на отбраната в администрацията на Тръмп – бившият телевизионен водещ Пийт Хегсет, каза на европейците по време на визита във Варшава в петък да не приемат, че САЩ винаги ще поддържат военно присъствие на континента. Същият ден вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс преобърна дипломатическата мантра за трансатлантическите „споделени ценности“ с главата надолу, като разкритикува европейските нации за предполагаемо подкопаване на демокрацията.

Този подход е в силен контраст с примера на Джордж Шулц – държавен секретар при републиканския президент Роналд Рейгън, който каза, че дипломацията е като градинарство, изискващо постоянно „отглеждане и поддържане на съюзи“. Опасността, за която Тръмп беше попитан през октомври, сега изглежда по-реална. MERICS, най-големият мозъчен тръст в Европа, фокусиран върху Китай, предупреди в петък, че „рискът е малките проблеми в трансатлантическите икономически отношения да имат приоритет пред далеч по-големите общи проблеми, произтичащи от Китай“.

По време на администрацията на бившия президент Джо Байдън имаше известна градинарска работа. Той спря митата върху стоманата и алуминия, наложени от Тръмп през първия му мандат. Неговият шеф на финансите Джанет Йелън договори рамка за разрешаване на спорове относно корпоративните данъци. Появи се и нов механизъм, който да помогне на САЩ и Европа да се координират по геоикономически въпроси по отношение на техните стратегически конкуренти. Наричаше се Съвет по търговия и технологии.

Но тези дни свършиха. Сега тарифите за стомана и алуминий трябва да бъдат възобновени на 12 март (или поне така се очаква), а данъчната сделка на Йелън е по същество несъществуваща. Освен това все още няма индикации, че Тръмп е готов да си сътрудничи с Брюксел за съвместен подход към Пекин.

Освен ако това не се промени, и САЩ, и Европа може да се озоват в по-лоши позиции. Както екипът на MERICS пише в своя доклад, предизвикателството, породено от индустриалния капацитет на Китай, продължава да расте. Пекин току-що отбеляза близо 1 трилион долара търговски излишък за 2024 г. – нов рекорд, тъй като китайските производители увеличиха износа на фона на пониженото търсене у дома.

Едностранните опити да се притисне Китай относно дисбалансите, създадени от неговия икономически модел, „могат да защитят само един вътрешен пазар от изкривяващите ефекти“, пишат ot MERICS.

Сътрудничеството между САЩ и Европа обаче може да удвои огневата мощ - потенциално позволявайки на американските и европейските фирми да се конкурират по-добре.

Поне засега подходът на Тръмп е да действа сам. Той обяви оттеглянето на САЩ от Световната здравна организация, (потенциално незаконното) разпускането на Агенцията за международно развитие на САЩ и хвърли съмнения относно по-широкия американски ангажимент с международни организации.

В същото време Китай настоява за преформатиране глобалните институции и опитва да засили влиянието си върху международните организации за стандартизация. Тези инициативи ще бъдат още по-ефективни, ако няма съвместен отпор от страна на САЩ, ЕС и ключови азиатски съюзници. И още повече, ако Америка просто излезе от картината.

Китайският външен министър Ван И беше директен, като подчерта как полето се отваря за неговата страна по време на Мюнхенската конференция по сигурността в петък.

„През годините някои казваха, че Китай се опитва да промени реда в света. Сега не виждаме много да се говори за това, защото сега има държава, която се оттегля от международни договори и организации. За разлика от това, Китай е готов да предостави повече обществени блага на международната общност“, каза той.

Тръмп, разбира се, е непредсказуем и е важно да се отбележи, че въпреки всички трансатлантически спорове през първия му мандат, аргументите на неговия екип относно рисковете, произтичащи от китайския технологичен гигант Huawei Technologies Co., намериха публика в Европа. Германия, Великобритания и други постепенно преустановиха използването на технологии на Huawei в 5G мобилни мрежи.

Но остава опасността, че чрез отслабване на съюзите с дългогодишни партньори във време на глобална икономическа фрагментация, САЩ ще се окажат в рамките на значително по-малък фрагмент, отколкото е са очаквали.