По-слабото евро този път няма да реши проблемите на ЕС

Паритетът между еврото и долара започва да изглежда неизбежен и това обикновено би било конкурентно предимство за икономика, ориентирана към износа на производството, каквато е тази на еврозоната. Този път ситуацията е различна. Търсенето от основни търговски партньори на Европейския съюз като Китай и Русия е затруднено от големи вътрешни слабости и санкции.

Още по-лошото в случая е, че по-слабото евро ще наблегне на другата страна на търговското уравнение. С покачването на природния газ до най-високото ниво от две години, сметката за внос на енергия вероятно ще тръгне нагоре.

Освен това слабостта на еврото ще действа като спирачка за това колко бързо Европейската централна банка може да вдъхне така необходимото разхлабване на паричните условия. ЕЦБ знае, че трябва да намали допълнително основната си лихва по депозитите - след като го направи четири пъти от юни. Но ако я намали твърде бързо, това само ще ускори отслабването на еврото. Това лесно може да доведе до екзистенциални притеснения относно жизнеспособността на общата валута. Несигурната политическа среда в най-големите европейски държави също не помага, пише Маркъс Ашуърт за Блумбърг.

Въпреки че банковото кредитиране в еврозоната беше свидетел на две последователни години на затягане на условията, още по-тревожно е слабото корпоративно търсене на кредити. Растежът е все по-оскъден и части от еврозоната вече са в рецесия, особено  производствените сектори на Германия и Франция. Трябва да се направи нещо доста решително, за да се задържи целият европроект в релси. На където и обаче да се обърне ЕС, блокът се сблъсква с ограничения, предимно самоналожени.

Тази загуба на контрол върху съдбата на ЕС – който е задушен от стабилна американска икономика, подкрепяна от фискални стимули, както и плам в сферата на изкуствения интелект, игралното поле още повече, предвид очакваните нови мита и търговските войни примамват. Отдръпването от развиваната с десетилетия нарастваща глобализация изобщо не е от полза за икономическия модел на еврозоната.

Разбира се, някои прогнози за тотален крах могат да включва твърде големи преувеличения. Моделът на поведенческия обменен курс на Bank of America Corp. оценява щатския долар като рекордно надценен. Но силните тенденции се нуждаят от катализатор, за да променят посоката – трудно може да се прогнозира какво съвпадение на фактори може да накара спъне „Крал Долар“, да не говорим кога.

Бързото разрешаване на конфликта в Украйна може да достави положителна изненада, не само премахвайки ефекта върху цените на енергията, но и потенциално огромна сметка за превъоръжаване на отбраната. Изборите в Германия през февруари може да дадат по-твърд мандат за увеличаване на фискалните разходи. За съжаление надеждата рядко е успешна стратегия. Без окончателен план за растеж в целия ЕС, съчетан с по-лесни парични условия, е трудно да се създаде самостоятелен аргумент за поскъпване на еврото.

Прекомерната привилегия на Европа - сравнително евтина обща валута, която могъщата германска машина за износ да експлоатира на плодородните азиатски пазари, вече не е налична. Сега по-слабата валута просто отразява по-точно нестабилността на ЕС. Това най-големият търговски блок в света с 450 милиона потребители в 27 страни, но тези числа имат сила, само ако всички се обединят.