Новата икономика: В кои столици на ЕС наемите са по-високи от минималните заплати?

Сметките за жилища и комунални услуги са най-голямата категория разходи за европейските домакинства. Според последните данни на Евростат, 23,6% от разходите на домакинствата в ЕС отиват за жилище, вода, електричество, газ и други горива. Наемите представляват особено голям дял в големите градове.

По-важното е, че наемът е значителна тежест за лицата с минимална заплата, надвишавайки месечните им доходи в много европейски столици.

И така, в кои столици наемът надвишава нивата на брутната минимална заплата? И каква част от минималната заплата отива за наем в европейските столици?

Според анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), базиран на данни от ЕС, средната цена за наем на апартамент с две спални в столиците в повечето страни от ЕС надвишава брутната минимална заплата.

Само в пет страни от ЕС месечният наем пада под минималната заплата. Тъй като обаче данните както на Евростат, така и на ETUC се основават на брутни минимални заплати, действителната тежест върху работниците вероятно е дори по-висока, когато се вземат предвид нетните заплати, пише Euronews. 

Прага и Лисабон са най-силно засегнати от разходите за наем

Лицата, получаващи минимална заплата в чешката столица, страдат най-много. В Прага средният наем е 1710 евро, докато минималната заплата в страната е 924 евро. Това означава, че е необходима сума, еквивалентна на 185% от минималната заплата, за да си позволите апартамент с две спални.

Лисабон е на второ място със 168%. В Португалия месечната еквивалентна брутна минимална заплата (плащана в продължение на 14 месеца годишно) е 1073 евро, докато средният наем в столицата е 1710 евро.

Делът на брутната минимална заплата, изисквана за наем, също надвишава 150% в Будапеща (159%), Братислава (158%), София (154%), Атина (153%) и Рига (151%). Това означава, че лицата, получаващи минимална заплата, ще трябва да харчат цялата си заплата за наем и все пак ще се нуждаят от повече от половин заплата допълнително, за да покрият разходите си.

Оказва се, че дори брутната минимална работна заплата не е достатъчна, за да покрие наема, във Валета (143%), Париж (138%), Талин (131%), Мадрид (125%), Букурещ (122%), Варшава (117%), Дъблин (113%), Любляна (105%) и Вилнюс (105%).

Например в Париж средният наем за апартамент с две спални е 2523 евро, докато минималната работна заплата във Франция е 1823 евро. В Мадрид тя е 1721 евро спрямо 1381 евро.

Брюксел и Берлин са най-добрите столици за лицата с минимална работна заплата

За разлика от това, Брюксел се очертава като най-добрата столица в ЕС за лицата с минимална работна заплата, за да си позволят наем. Брутните минимални заплати покриват 70% от разходите за наем там. В Брюксел средният наем за апартамент с две спални е 1476 евро, докато минималната работна заплата е 2112 евро.

Берлин е вторият най-добър със 76%. Делът на изискваната брутна минимална работна заплата Процентът на наемите е 85% в Никозия, 87% в Люксембург и 96% в Хага.

„Високите разходи за жилища и ниските заплати тласкат хората към бедност, а икономиката към рецесия. Разминаването между наем и заплащане е напълно неустойчиво. Когато добавите нарастващите цени на енергията и храните, работещите хора са принудени да вземат заеми за стоки от първа необходимост и на практика нямат разполагаем доход, което прави спестяването за подмяна на основни домакински уреди или посещение при зъболекар невъзможно“, каза генералният секретар на ETUC Естер Линч.

Наемът е по-достъпен на национално ниво, отколкото в столиците

В сравнение със столиците, средните стойности за страните рисуват по-добра картина. В много страни брутната минимална работна заплата е достатъчна, за да си позволи наем. Въпреки това, наемът все още заема значително по-висок дял от средните 23,6% от разходите на домакинствата за жилище и комунални услуги в ЕС.

Сред подгрупа от 16 страни от ЕС, анализирани в това сравнение на ETUC, делът на брутната минимална работна заплата, необходима за покриване на наема, варира от 33% в Полша до 61% в Малта.

В Полша брутната минимална работна заплата е 1139 евро, докато средният наем е 376 евро. Франция също се представя по-добре - 1823 евро спрямо 695 евро. Гърция също може да бъде добър вариант за работници с минимална работна заплата извън Атина - 1027 евро спрямо 408 евро.

В Испания минималната заплатата е 1381 евро, докато средният наем е 660 евро.

Препоръки на ETUC

ETUC призовава за няколко политики, включително.

Всички държави-членки на ЕС да приложат изцяло директивата за минималната работна заплата, включително стабилни планове за действие за реално насърчаване на колективното договаряне, което ще гарантира, че повече работници получават справедливо заплащане.

Правителствата да вземат предвид разходите за жилище, когато установяват дали минималните ставки на работната заплата са адекватни.

Увеличени публични инвестиции в социални жилища, включително чрез инвестиционни инструменти на ЕС и преразглеждане на правилата за държавна помощ.

Минималните заплати през 2026 г. варират значително в цяла Европа, както в номинално изражение, така и по покупателна способност. Около 13 милиона работници в 21 държави от ЕС получават минималната работна заплата или по-малко, според Евростат. Делът е значително по-висок в няколко държави.