Пазарите ще бъдат „разстроени“, ако новото френско правителство не се ангажира с фискалните правила на ЕЦБ

Френските пазари ще бъдат „разстроени“, ако следващото правителство на страната не се придържа към новите фискални правила на Европейската централна банка, заяви вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.

Той заяви пред Си Ен Би Си, че движенията на френския пазар на облигации от миналия месец не са били повод за безпокойство и съответно намеса на ЕЦБ.

„Това, което видяхме досега, е, че развитието на френските пазари е доста организирано. Видяхме малко разширяване на спредовете, но ситуацията беше под контрол в това отношение“, коментира Де Гиндос в интервю на Форума на ЕЦБ за централното банкиране в Синтра, Португалия.

Премията върху разходите по заеми на страната в сравнение с тази на Германия наскоро се търгува на най-високото си ниво от 2012 г. насам. Доходността по 10-годишните държавни облигации на Франция се повиши над 3,3%, достигайки приблизително 12-месечен връх, откакто в средата на юни президентът Еманюел Макрон свива предсрочни избори.

Гласуването на първия тур през следния уикенда донесе победа на  крайнодясната партия „Национален сбор“, но анализаторите казаха, че разделението не предполага абсолютно мнозинство в парламента след втория тур на вота тази неделя. Това се разглежда като благоприятен фискален резултат от много инвеститори, които са загрижени за предложенията за данъци и разходи както на крайната десница, така и на крайната левица.

Коментарът на Де Гиндос е отражение на изказване главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн преди две седмици, когато той каза, че разпродажбата на френски облигации през юни не е била хаотична.

„Мисля, че не става въпрос за парична политика, а за фискална политика“, каза Де Гиндос.

„Причината, поради която пазарите биха били разстроени... за всяко правителство, не само за Франция, е, че фискалната политика не се адаптира към новата фискална рамка на ЕЦБ“, добави той.

„Така че мисля, че ключовият фактор тук ще бъде пълното спазване на фискалната рамка, която беше договорена в началото на тази година“, каза още вицепрезидентът на ЕБЦ.

Рамката, публикувана през март, изисква държавите-членки на ЕС със съотношение на държавен дълг от над 60% от брутния вътрешен продукт или дефицити над 3% от БВП да представят четиригодишен фискален план на Европейската комисия.

Дори при сегашното благоприятно за бизнеса центристко правителство, водено от премиера Габриел Атал, бе порицано от ЕК през юни за висок бюджетен дефицит. Миналата година съотношението дълг към БВП на Франция беше 110%.

„Ще уважаваме напълно резултата от всеки изборен процес“, каза Де Гиндос.

„Нека да видим, но ... досега еволюцията на пазарите е съвсем обикновена. Не сме виждали никакви, да кажем, сътресения или смразявания на пазарите“, добави той.