Прогноза: Повишен риск от инфлация и рязко забавяне на икономиката в Турция след опустошителните трусове през февруари

Рязко забавяне на турската икономика вследствие на едни от най-разрушителните земетресения в историята на страната, станали на 6 февруари, прогнозират от Кофас.

Въздействието на бедствието върху турската икономика все още не може да се измери в пълен мащаб, но необходимата сума за възстановяване се оценява между 50 и 85 милиарда долара, според Турската конфедерация на предприятията и бизнеса.

Извън икономическите щети броят на жертвите в Турция и Сирия по неокончателни данни е над 40 000 души, но по данни на ООН може да се удвои.

Милиони хора се нуждаят от хуманитарна помощ, а медицинският персонал работи непрекъснато за предотвратяване разпространението на болести в центровете, в които са настанени десетки хиляди бежанци.

В 11 града е обявено бедствено положение. Сред тях са и ключови регионални центрове за логистика, производство и износ като Кахраманмараш, Хатай и Газиантеп. Тези региони съставляват около 12% от БВП на страната, 20% от общата земеделска и горска продукция, 10% от производствената продукция и близо 15% от строителната дейност. На фона на и без друго продължителната висока инфлация  в страната, която по последни данни е около 58%, загубата на селскостопанска продукция и началото на Рамадан през март се очаква да засилят още тенденция. Кофас изчислява, че годишната инфлация в страната ще бъде средно 50% за 2023 г., при връх от 72% от 2022 г.

В краткосрочен план се очаква растежът да се забави рязко, сочи още прогнозата на Кофас.

За пример, след катастрофалното земетресение от 1999 г. БВП се сви с 3,3% преди да се възстанови с 6,8% през 2000 г. Кофас изчисли в началото на годината, че БВП ще нарасне с 3,5% през 2023 г.- цифра, която не отчита ефектите от земетресението, които тепърва ще се оценяват предвид, че някои фабрики са напълно или частично разрушени. В тази връзка, Турската агенция за банков надзор (BDDK) предостави по-гъвкави възможности за обслужване на дълга на засегнатите от земетресенията компании. Това би им позволило да компенсират част от загубите си.

Най-потърпевшите от бедствието сектори са текстил, облекло, храни, услуги, информационни и компютърни технологии, металургия, химикали и търговия на дребно, според анализа на Кофас. В средносрочен план необходимостта от възстановяване на площ от около 110 000 km2 (по-голяма от Дания, Холандия, Швейцария или Белгия) и население от 13 милиона души може да подкрепи строителния сектор. В тази връзка президентът Ердоган сподели, че строителството на 30 000 жилищни сгради в зоната на земетресението ще започне през март.

На политическия фронт въздействието на земетресението, съчетано с икономическите сътресения от миналата година (исторически висока инфлация, ниските нива на турската лира и т.н.), може да измести фокуса на избирателите върху вътрешните проблеми. Изборите бяха планирани за 14 май, но към момента е спорно дали изобщо могат да се проведат. Опозицията призовава те да бъдат отложени, но все още има голяма несигурност по въпроса, обобщават от Кофас