Протекционизмът на пазара на стомана се засилва. Какви са последствията?

След въвеждането на единна митническа ставка върху вноса на стомана в САЩ, редица държави обмислят засилване на защитата на собствените си търговски мрежи, съобщава Fitch Ratings. Несигурността потиска очакванията за търсенето, докато инвестициите постепенно се пренасочват към декарбонизация и продукти с добавена стойност.

От март митото върху вноса на стомана в САЩ бе повишено до 25%, а от юни – до 50%. Това доведе до рязко поскъпване на вътрешния пазар, като по-голямата част от разходите ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. САЩ остават нетен вносител на стомана – през 2024 г. вносът е 26,2 млн. тона (18% от вътрешното потребление), като Мексико и Канада доставят близо 40% от количествата.

Очаква се и промяна в търговските потоци – по-скъпата стомана ще бъде изтласкана от американския пазар към по-слабо защитени региони като Латинска Америка и Турция. ЕС също разглежда нови мерки, включително въвеждане на т. нар. правило „melted and poured“ за определяне на произхода и засилване на антидъмпинговата защита. Подобни действия се обмислят в Индия, Турция и Бразилия, където китайският внос от 2023 г. оказва натиск върху цените.

Европейската асоциация на производителите на стомана ревизира прогнозата за 2025 г. – очаква се спад на потреблението с 0,2% поради сътресенията от американските мита. Въпреки това цените в Европа се поддържат от увеличените инвестиции в инфраструктура и отбрана, а след 2026 г. ще получат допълнителна подкрепа от пълното въвеждане на Механизма за въглеродна корекция на границата.

В Китай се очаква спад на производството с 5% през 2025 г., в съответствие с политиката за ограничаване на капацитета. Това ще облекчи натиска от китайския износ, който към САЩ е минимален – едва около 1% от общия износ.
Големите производители в Китай и Европа се насочват към по-екологични технологии и диверсификация, макар че темпото на декарбонизация в някои случаи се забавя. Американските компании Steel Dynamics и Nucor разширяват капацитета си чрез нови заводи и придобивания, за да увеличат пазарния си дял.

Повечето стоманодобивни компании с инвестиционен рейтинг поддържат ниска задлъжнялост. Сред лидерите са Nucor, Steel Dynamics, Gerdau и Vallourec. Силните баланси, комбинирани с рекордните печалби от 2021 г. насам, дават възможност на американските производители едновременно да инвестират в растеж и да връщат доходност на акционерите си.