Рецесия на прага

Външната и вътрешната перспектива пред българското стопанство се влошава

След края на Студената война бяха предприети усилия да се създадат множество връзки между икономиките на Европа и Русия. Съзнателно тези две икономики бяха изградени като силно преплетени и зависими една от друга с надеждата, че така започването на нова война ще стане немислимо. Това сработи и в продължение на малко повече от три десетилетия Европа се наслаждаваше на мир и просперитет.

Прекъснати вериги задълго

Русия сложи края на този модел на функциониране на европейската икономика с нахлуването си в Украйна. Войната доведе до разрушаването на много от глобалните вериги за доставки на енергия и храни, тъй като Русия реши да използва значителната си пазарна власт в тези вериги като средство за оказване на геополитически натиск над страните, които избраха да подкрепят Украйна.

Тези вериги за доставки няма да могат да бъдат възстановени в първоначалния им вид, защото САЩ и техните съюзници ясно декларираха, че искат да поставят Русия в икономическа, технологична и финансова изолация. Те ще бъдат изградени по нов начин, като ролята на руски компании в тях ще бъде редуцирана до степен, която няма да позволява на Русия отново да ги използва като инструмент за оказване на геополитически натиск срещу несъгласни с нея страни.

Надеждите са за 2024 г.

Това ще бъде болезнен процес, който ще има различна продължителност за различните вериги за доставки. Например Европа вече замени тези за суров петрол от Русия с други, смятани за по-надеждни източници, и цените се нормализират. Ще бъде необходимо повече време за доставките на газ обаче, тъй като изграждането на нова инфраструктура за внос от страни, различни от Русия, ще изисква поне още една година. На този фон цените на газа ще останат високо над себестойността през цялата 2023 г., като някакво значимо намаление ще бъде възможно през 2024 г., когато очакваме пренасочването на потоците от газ в икономиката на Европа да завърши.

Преструктурирането на веригите за производство на храни също ще се нуждае от повече време. Ще бъде ключово да се възстанови сигурността на търговските пътища през Черно море, тъй като те са важни за производителите на храни от Източна Европа. Всичко това ще изисква време и ще подклажда инфлацията, докато приключи.

Централна и Източна Европа

При това икономиките на ЦИЕ ще платят по-голяма цена от тези на Западна Европа, тъй като те са по-обвързани с Русия, защото географски са много по-близо разположени до нея. Тъкмо разбирането, че изграждането наново на разрушените от войната вериги за доставки на енергия и храни ще изисква още поне година, ме кара да очаквам, че инфлацията ще остане висока за по-продължителен период от време и ще потиска растежа на европейската и световната икономика не само през 2022, но и през 2023 г.

Негативни прогнози

Високата инфлация се дължи и на прекалено големите фискални стимули по време на пандемията, както и на разхлабената монетарна политика, но това се отнася по-скоро за икономиката на САЩ и в много по-малка степен за тази на Европа.

На този фон прогнозите за растежа се ревизират надолу, като в момента сме близо до консенсус, че светът върви към рецесия в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Икономистите на УниКредит Булбанк например очакват растежът на световната икономика да се забави до 1,9% през 2023 г.,
като всяко ниво на растеж под 2,5%, грубо казано, означава рецесия. Исторически, реален ръст на световната икономика, по-нисък от 2,5%, е отчетен само в 6 от последните 77 години след края на Втората световна война.

Нова глобална финансова криза не се очаква

Причината за това е, че днес инфлацията е висока и редуцира реалната стойност на дълга за разлика от периода на глобалната финансова криза през 2008–2009 г. Тогава в условията на ниска инфлация покачването на рисковите премии се оказа достатъчно, за да увеличи реалната тежест на дълга. По този начин подхрани опасенията, че кредиторите ще се окажат в невъзможност да обслужват задълженията си.

На вътрешния фронт продължаващата политическа несигурност оказва негативно влияние върху перспективите пред българското стопанство. Вероятно 48-ото народно събрание няма да успее да формира стабилно правителство и ще бъдат насрочени нови избори в началото на 2023 г.

Невъзможността да се формира кабинет ще остави страната без ясна посока на провежданата политика в момент, когато икономиката се забавя, кризата с издръжката на живота се влошава, а конфликтът в Украйна е на път да ескалира.

Снимка: Shutterstock

Отдалечаваме се от еврото

Политическата несигурност може да се превърне в заплаха за приемането на еврото, което много инвеститори разглеждат като основна котва за стабилност, що се отнася до провежданата стопанска политика. Икономистите на УниКредит Булбанк все още очакваме България да замени лева с еврото през 2024 г., но това изглежда все по-несигурно. Този процес изисква политическа подкрепа за необходимите реформи, както и добро сътрудничество между правителството и Европейската централна банка.

Трудни реформи

Липсата на стабилно правителство и работещ парламент ще ограничи възможностите на бюджета да увеличи инвестициите в инфраструктура в момент, в който икономиката се забавя. Вероятно няма да са възможни допълнителни фискални мерки за защита на най-уязвимите домакинства преди средата на следващата година, а такива може да се наложат, ако икономиката се изправи пред нови неочаквани трудности през зимата. Структурните реформи, които са важни, за да се увеличи капацитетът на страната да произвежда повече стоки и услуги, изглежда, ще се забавят още повече. Реформите в сектор енергетика също ще пострадат, особено онази част от тях, които имат за цел да направят икономиката по-зелена и по-малко зависима от Русия като доминиращ доставчик на енергия и технологии за ядрената централа в Козлодуй.

Дизайнът на схемата за подпомагане на потребителите на електрическа енергия вероятно ще остане без промяна, като ще продължи да пренасочва гигантски за мащабите на българското стопанство публични средства към бизнеса, без да прави разлика между фирмите, които са в състояние да прехвърлят по-високите разходи за консумативи на крайните си клиенти, и тези, които не са. Освен че изглежда спорно да се подпомагат в такива големи мащаби фирмите, докато помощта за домакинствата остава далеч по-малка, това ограничава възможностите за редуциране на бюджетния дефицит. Може да се стигне и до санкции от ЕС, ако се прецени, че субсидии за българския бизнес в такъв голям размер изкривяват пазара, тъй като субсидиите, които фирмите от други страни от ЕС получават от техните правителства, са далеч по-малки.

Сценарият за България

На този фон забавяне на българската икономика в края на тази и началото на следващата година изглежда като най-вероятният сценарий. От 3,2% през 2022 г. очаквам растежът на БВП да се забави до само 0,5% през 2023 г.

Забавянето на растежа ще се дължи най-вече на високата инфлация, която подкопава покупателната сила на доходите и намалява потреблението. Влошаването на очакванията, както и по-високите цени на кредита, допълнително ще охлаждат потреблението и инвестициите, а намаляването на външното търсене ще потиска износа. Редуцирането на запасите, които през 2022 г. достигнаха много високи стойности, тъй като компаниите правилно решиха, че в контекста на шоковете, предизвикани от пандемията и войната, трябва да работят с по-високо ниво на запаси, също ще има роля за забавяне на икономическия растеж през 2023 г.

Рецесията ще е плитка

Като цяло очаквам най-слабият период на растеж на икономиката след края на дълговата криза през 2012 г. (с изключение на предизвикания от пандемията спад през 2020 г.). Спадът на БВП ще бъде далеч по-малък от този, наблюдаван през други периоди на стрес за българското стопанство, като глобалната финансова криза през 2008–2009 г. Рискът от значителна по мащабите си рецесия остава малък.

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Текстът е публикуван в брой 10 на списание „Мениджър“.