Новата икономика: Ще се превърне ли Северно море в европейски "склад" за въглеродни отпадъци

Правителството на Норвегия иска да покаже на света, че е възможно безопасно инжектиране и съхранение на въглеродни отпадъци под морското дъно, като твърди, че Северно море скоро може да се превърне в "склад" за съхранение на замърсяващите индустрии в цяла Европа, пише CNBC.

Улавянето и съхранението на въглероден диоксид в морето (CCS) се отнася до редица технологии, които целят улавянето на въглерод от дейности с високи емисии, транспортирането му до място за съхранение и затварянето му за неопределено време под морското дъно.

Петролната и газовата промишленост отдавна изтъква CCS като ефективен инструмент в борбата с изменението на климата, а замърсяващите индустрии все повече се насочват към офшорното съхранение на въглерод като начин за намаляване на емисиите на парникови газове, които затоплят планетата.

Критиците обаче предупреждават за дългосрочните рискове, свързани с трайното съхранение на въглерод под морското дъно, а активистите твърдят, че технологията представлява "нова заплаха за световния океан и опасно отклоняване на вниманието от реалния напредък по отношение на изменението на климата".

Министърът на енергетиката на Норвегия Терье Аасланд изрази оптимизъм по отношение на перспективите на така наречения проект "Longship", който според него ще създаде пълна, широкомащабна верига за създаване на стойност за улавяне и съхранение на въглерод.

"Мисля, че той ще докаже на света, че тази технология е важна и достъпна", каза Аасланд чрез видеоконференция, визирайки съоръжението за улавяне и съхранение на въглероден диоксид Longship в малкия крайбрежен град Бревик.

"Мисля, че Северно море, където можем да съхраняваме CO2 постоянно и безопасно, може да се превърне в централен лагер за съхранение за няколко индустрии и държави и Европа", добави той.

Норвегия има дълга история на управление на въглеродните емисии. В продължение на почти 30 години тя улавя и инжектира обратно въглерод от производството на газ в образувания на морското дъно на норвежкия континентален шелф.

Проектите за управление на въглеродни емисии Sleipner и Snøhvit се изпълняват съответно от 1996 г. и 2008 г. и често се сочат като доказателство за жизнеспособността на технологията. Тези съоръжения отделят въглерода от съответния добиван газ, след което го компресират и транспортират по тръби и го инжектират отново под земята.

"Виждаме повишения интерес към съхранението на въглероден диоксид като решение, а тези, които са скептично настроени към този вид решение, могат да дойдат в Норвегия и да видят как сме се справили в Слейпнер и Снохвит", каза Аасланд от Норвегия. "Това е на няколко хиляди метра под морското дъно, безопасно е, постоянно е и е добър начин да се справим с климатичните емисии."

И при проектите Sleipner и Snøhvit обаче се появиха някои първоначални проблеми, включително прекъсвания по време на инжектирането на въглерод.

Позовавайки се на тези проблеми в изследователска бележка от миналата година, Институтът за енергийна икономика и финансов анализ, базиран в САЩ, заяви, че вместо да служат като напълно успешни модели, които да бъдат имитирани и разширявани, проблемите "поставят под въпрос дългосрочната техническа и финансова жизнеспособност на концепцията за надеждно подземно съхранение на въглерод".

Какви са плановете на Норвегия? 

Норвегия планира да разработи проекта Longship на стойност 2,6 милиарда долара на два етапа. Първият е проектиран да има приблизителен капацитет за съхранение на 1,5 млн. метрични тона въглерод годишно за период на експлоатация от 25 години , а инжектирането на въглерод може да започне още през следващата година. Предвижда се евентуалната втора фаза да има капацитет от 5 млн. тона въглерод.

Според противниците на проекта дори и планираната втора фаза да увеличи значително количеството на съхранявания под морското дъно въглерод, "това си остава капка в пословичната "кофа". Всъщност се смята, че инжектираният въглерод ще възлиза на по-малко от една десета от 1 % от въглеродните емисии от изкопаеми горива в Европа през 2021 г.

Правителството на Норвегия  твърди, че строителството на Longship "напредва добре", въпреки че Аасланд признава, че проектът е бил скъп.

"Всеки път, когато въвеждаме нови технологии и искаме да ги представим на пазара, това е свързано с високи разходи. Така че това е първият по рода си проект, следващият ще бъде по-евтин и по-лесен. Научихме много от проекта и разработката", каза Аасланд.

"Мисля, че това ще бъде доста добър проект и можем да покажем на света, че е възможно да се направи", добави той.