Списъкът с най-задлъжнелите компании в света набъбва - и не всички ще оцелеят

Наричат ги зомбита - компании, които са толкова обременени с дългове, че се задъхват на ръба на оцеляването, едва успяват да плащат дори лихвите по заемите си и често са само на един лош бизнес удар от това да загинат завинаги.

Анализ на Associated Press установи, че броят им е нараснал до близо 7000 публично търгувани компании по целия свят - 2000 от които само в Съединените щати. Всички те са се сблъскали с години на натрупване на евтин дълг, последвани от упорита инфлация, която е довела до високи стойности на заемите от десетилетие.

И сега много от тези предимно малки и средни по големина компании може скоро да се изправят пред деня на равносметката, тъй като се очертават падежи на стотици милиарди долари заеми, които те може да не са в състояние да върнат.

„Те ще бъдат сринати“, заяви управляващият директор на Valens Securities Робърт Спайви за зомбитата в най-лошо състояние.

"Часовникът тиктака“, добавя инвеститорът от Маями Марк Спицнагел.

Зомбитата обикновено се определят като компании, които не са успели да спечелят достатъчно пари от дейността си през последните три години, за да платят дори лихвите по заемите си. Анализът на АП установява, че през последното десетилетие броят им в общи линии е нараснал с една трета или повече в Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Обединеното кралство и САЩ. Сред тях са включително компании, които управляват Carnival Cruise Line, JetBlue Airways, Wayfair, Peloton, италианския Telecom Italia и британския футболен гигант Manchester United.

Със сигурност броят на компаниите като цяло се е увеличил през последното десетилетие, което затруднява сравненията, но дори да ограничим анализа до компаниите, съществували преди десет години, зомбитата са скочили с близо 30 %.

Сред тях има комунални услуги, производители на храни, технологични компании, собственици на болници и вериги от старчески домове, чието лошо финансово състояние е попречило на реакцията им при пандемията, и фирми за недвижими имоти, които се опитват да се справят с продължаващата реалност на полупразни офис сгради в центъра на големите градове.
С нарастването на броя на зомбитата се увеличават и потенциалните щети, ако те са принудени да обявят фалит или да затворят врати за постоянно. В компаниите, включени в анализа на AP, работят най-малко 130 милиона души в десетина държави.

Броят на фалиралите американски компании вече достигна 14-годишен връх - ръст, който се очаква в условията на рецесия, а не на експанзия. Корпоративните фалити наскоро достигнаха най-високи стойности за почти десет или повече години и в Канада, Великобритания, Франция и Испания.

Някои експерти твърдят, че зомбитата може да успеят да избегнат уволнения, разпродажби на бизнес единици или срив, ако централните банки намалят лихвените проценти, което Европейската централна банка започна да прави тази седмица, въпреки че отделни фалити и банкрути все още могат да повлекат икономиката. Други смятат, че пандемията е раздула редиците на зомбитата и става дума за временно явление.

„Приходите са намалели или не са нараснали толкова, колкото е било предвидено, но това не означава, че всички те са на път да фалират“, казва Мартин Фридсън, главен изпълнителен директор на изследователската компания FridsonVision High Yield Strategy.

От своя страна Уолстрийт не изпада в паника. Инвеститорите купуват акции на някои зомбита и техните „junk bonds“ - заеми, които рейтинговите агенции смятат за най-застрашени от неизпълнение. Макар че това може да помогне на зомбитата да наберат пари в краткосрочен план, инвеститорите, които влагат пари в тези ценни книжа и повишават цените им, в крайна сметка могат да бъдат изправени пред големи загуби.

„Имаме хора, които играят хазарт на публичните пазари на безпрецедентно ниво“, казва Дейвид Трейнър, ръководител на New Constructs, група за инвестиционни проучвания, която следи изтичането на пари от зомбитата. „Те не виждат риск.“

Предупредителни знаци

Агенциите за кредитен рейтинг и икономистите от години предупреждават за опасността от натрупване на дългове от страна на компаниите, тъй като лихвените проценти спаднаха, но получиха голям тласък, когато централните банки по света намалиха основните лихвени проценти почти до нула по време на финансовата криза през 2009 г. и след това отново по време на пандемията през 2020-21 г.

Разликата при много зомбита е, че те нямат големи парични резерви, а лихвите, които плащат по много от заемите си, са променливи, а не фиксирани, така че по-високите лихви ги ощетяват в момента. Най-опасното е, че дълговете на зомбитата често не са използвани за разширяване, наемане на персонал или инвестиции в технологии, а за обратно изкупуване на собствените им акции.

Тези т.нар. обратни изкупувания позволяват на компаниите да „ извадят от употреба“ акции или да ги изтеглят от пазара - начин да компенсират новите акции, които често се създават, за да се увеличат заплатите и пакетите за задържане на главните изпълнителни директори и други топ мениджъри.

Но твърде многото обратни изкупувания на акции могат да доведат до изтичане на парични средства от бизнеса, както се случи в Bed Bath & Beyond. Веригата за търговия на дребно, която навремето управляваше 1500 магазина, се бореше години наред с трудното преминаване към цифрови продажби и други проблеми, но ключова роля за нейното пропадане изиграха тежките заеми и решението ѝ да похарчи 7 млрд. долара за обратно изкупуване в рамките на десетилетие.

Тези обратни изкупувания се случиха на фона на големите възнаграждения на висшия мениджмънт, които Bed Bath & Beyond заяви в регулаторните документи, че са били предназначени да бъдат съобразени с финансовите резултати. Заплатите само на трима висши мениджъри надхвърлят 140 млн. долара, според фирмата за данни за мениджъри Equilar, дори когато акциите на компанията потъват от 80 долара до нула. Десетки хиляди работници във всички 50 щата загубиха работата си, докато веригата се движеше по спиралата на банкрута, който обяви миналата година.

Компаниите имаха възможност да намалят дълга си, след като през 2017 г. президентът Доналд Тръмп понижи корпоративните данъчни ставки и разреши репатрирането на печалби в чужбина. Но вместо това по-голямата част от неочакваната сума беше похарчена за обратно изкупуване. През следващите две години компаниите в САЩ похарчиха рекордните 1,3 трилиона долара за обратно изкупуване и оттегляне на собствените си акции, което представлява скок с 50% спрямо предходните две години.

Няма време?

През първите няколко месеца на тази година стотици зомбита рефинансираха заемите си, тъй като кредиторите отвориха портфейлите си в очакване Федералният резерв да започне да намалява лихвите през март. Тези нови пари помогнаха на акциите на повече от 1000 зомбита, включени в анализа на AP, да нараснат с 20% или повече през последните шест месеца в десетките държави.

Но много от тях не успяха или не могат да рефинансират и времето изтича.

През лятото и през септември, когато много инвеститори вече очакват първото и единствено намаление на ФЕД през тази година, зомбитата ще трябва да изплатят заеми за 1,1 трилиона долара, според анализа на АП - две трети от общия размер на заемите, дължими до края на годината.

Повечето от публично търгуваните дружества в изследваните страни - 80% от общо 34 000 - не са зомбита. Тези по-здрави компании обикновено са по-големи и разполагат с повече парични средства, а много от тях са ги реинвестирали в облигации с по-висока доходност и други активи, за да компенсират по-високите лихвени плащания сега. Много от тях се възползваха и от ниските лихвени проценти в епохата на пандемията, за да рефинансират, като изместиха падежите за погасяване в бъдещето.

Но дългът не е изчезнал и може да се превърне в проблем и за тези компании, ако лихвите не спаднат през следващите няколко години. През 2026 г. дългът на компаниите от S&P 1500 ще достигне 586 млрд. долара, според анализа на AP.