Световната икономика навлиза в „опасен период“ заради напрежението в Близкия изток, предупреди S&P

Световната икономика навлиза в „опасен период“, какъвто не е имало досега, тъй като напрежението в Близкия изток продължава да е високо, заяви зам.-шефът на S&P Global Даниел Ергин, предаде CNBC.

Откакто конфликтът между Израел и Хамас започна на 7 октомври миналата година, петролният пазар преживя минимални смущения, като цените останаха под натиск в резултат на увеличеното производство в САЩ и слабото търсене от страна на Китай. Тези настроения обаче се променят. Миналата седмица цените на петрола се повишиха поради опасенията, че Израел може да се насочи към иранската петролна индустрия в отговор на нападението с балистична ракета на Техеран, като анализаторите от сектора изразиха опасения за реална заплаха за доставките.

„Израелците не са стигнали до заключение какво ще направят по отношение на удара - това се обсъжда“, заяви президентът на САЩ Джо Байдън пред репортери на брифинг в Белия дом миналата седмица, като добави, че не насърчава Израел да нанася удари по ирански петролни съоръжения.

Миналата седмица и двата петролни бенчмарка отбелязаха най-големия си седмичен ръст от март 2023 г. насам. По време на търговията в Азия във вторник световният бенчмарк Брент се понижи с 1,77% до 79,50 долара за барел, а американският West Texas Intermediate се търгуваше с 1,83% по-ниско до 75,77 долара за барел.

Ергин заяви пред CNBC, че очаква израелското отмъщение да не бъде просто повторение на това от април миналата година, а нещо „много по-силно“.През април Иран и Израел стигнаха до сблъсъци, но в крайна сметка избегнаха пълномащабна война.

Иран изстреля стотици балистични ракети и безпилотни самолети срещу Израел в отговор на нападение срещу ирански дипломатически обект в Сирия.

Запитан дали световната икономика е на прага на нов шок в предлагането, предизвикан от напрежението в Близкия изток, Ергин заяви, че сега е несигурен момент за пазарите.

„Мисля, че това е много опасен момент, какъвто не сме виждали“, каза той. 

Освен това, макар Ергин да твърди, че не е сигурно дали иранците разполагат с действащи ядрени оръжия, това все още е „със сигурност на заден план“, особено през призмата на израелците.

„Залогът е, че израелците няма да атакуват или да се опитат да атакуват ядрените съоръжения в този момент. Но след няколко месеца, след няколко седмици, каквото и да е, Иран ще има капацитета - смята се - да достави ядрено оръжие и това повишава залозите“, каза той, сравнявайки момента с Кубинската ракетна криза от 1962 г.

Въпреки това Израел е много по-загрижен за иранските ядрени съоръжения, отколкото за иранската петролна индустрия, казва Павел Молчанов, управляващ директор на компанията за инвестиционни услуги Raymond James. Иранската ядрена програма е напреднала до етап, в който за около една седмица страната може да обогати достатъчно уран за пет оръжия за делене, според оценки на Iran Watch, уебсайт, публикуван от Wisconsin Project on Nuclear Arms Control.

„Най-лошият сценарий би бил нещо, което Иран може да направи сам, а именно блокиране на Ормузкия проток. Така че това не е пряко свързано с израелските въздушни удари или ракети. 

Протокът между Оман и Иран е жизненоважен канал, през който ежедневно преминава около една пета от световното производство на петрол, според Администрацията за енергийна информация на САЩ. Той е стратегически важен воден път, свързващ производителите на суров петрол в Близкия изток с ключови пазари в целия свят.

Невъзможността на петрола да премине през пролива, дори и временно, може да увеличи разходите за превоз, да доведе до значителни забавяния в доставките и да повиши световните цени на енергията, като някои предполагат, че в най-лошия случай цените на петрола могат да се повишат над 100 долара за барел.