Застаряващото население се превръща в пречка за икономиката на Китай

Населението на Китай намалява, а демографските промени в крайна сметка ще навредят на икономиката на страната, ще намалят работната сила и ще окажат натиск върху фискалната политика, съобщи CNBC.

"Населението в трудоспособна възраст [в Китай] ще намалее толкова бързо през следващото десетилетие, че китайската икономика ще трябва да се справя с 1% забавяне на растежа на БВП годишно през следващите 10 години", заяви Дарън Тей, ръководител на отдела за странови риск в Азия в BMI Country Risk & Industry Analysis, пред CNBC през юни, позовавайки се на оценки, събрани чрез оценка на данните за световното население, публикувани от ООН.

"Фискалното напрежение в резултат на застаряването на населението е непосредствено и обезпокоително", предупреди Economist Intelligence Unit.

"Икономическият растеж зависи от производителността, натрупването на капитал и вложенията на труд. Негативният ефект от неблагоприятната демографска ситуация ще се прояви най-вече чрез намаляване на работната сила", се посочва в доклада, публикуван през януари.

Повишаването на пенсионната възраст е "една от малкото жизнеспособни възможности" за поддържане на дългосрочен фискален баланс, смята EIU.

"Изчисленията ни показват, че ако пенсионната възраст бъде увеличена на 65 години до 2035 г., недостигът в бюджета за пенсии може да бъде намален с 20 %, а получаваната нетна пенсия може да бъде увеличена с 30 %, което предполага облекчаване на тежестта както за държавата, така и за домакинствата", се посочва в доклада.

Раждаемостта намалява в целия свят, тъй като жените избират да имат деца по-късно или изобщо да не ги раждат.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) раждаемостта в страните от ОИСР - едни от най-богатите държави в света - е намаляла наполовина от около 3,3 деца на жена през 1960 г. до около 1,5 деца на жена през 2022 г.

"Това е значително под "нивото на заместване" от 2,1 деца на жена, необходимо за поддържане на постоянна численост на населението в отсъствието на миграция", се казва в доклада от юни.

Намаляващото население

Населението на Китай намалява за втора поредна година през 2023 г. до 1,409 млрд. души - с 2,08 млн. души по-малко в сравнение с предходната година, сочат данни на Националното статистическо бюро на Китай.

Това е повече от спада на населението с около 850 000 души през 2022 г. - първата година, в която смъртните случаи са повече от ражданията в страната от началото на 60-те години по време на Големия глад.

"Това е последица от политиката за едно дете, въведена през 80-те години на ХХ век", казва пред CNBC Ерика Тей, директор на отдела за макроизследвания в Maybank.

Очаква се до 2050 г. населението на Китай да се свие до 1,317 млрд. души, а до 2100 г. да намалее почти наполовина - до 732 млн. души.

Раждаемостта в страната спада по-бързо, отколкото в регионални държави като Южна Корея и Япония, казва пред CNBC Тианчен Сю, старши икономист в The Economist Intelligence Unit (EIU).

Той заяви, че трите държави са непропорционално засегнати от бързото застаряване на населението, което до голяма степен се дължи на подобрения стандарт на живот, който има "много силна обратна връзка с раждаемостта".

Китай, по-специално, "расте с много високи темпове в продължение на почти три десетилетия", а икономическата му експанзия е "бърза и продължителна", добави той.

Системата за социално подпомагане на страната също е "изостанала", а фискалната подкрепа за раждаемостта е "доста ниска в сравнение с международните стандарти", според Сю.

Растящите цени на жилищата не помагат

"Правителството до голяма степен е неспособно да се справи със значително нарастващите разходи за жилища", смята Сю, който посочва, че тъй като жилищата стават все по-скъпи, хората може да се затруднят да си купят жилище и да отложат създаването на семейство. Бързата икономическа експанзия, наблюдавана през последните десетилетия в развитите страни, доведе до повишаване на равнището на доходите и до разширяване на възможностите за образование и кариера за жените.

Тези подобрени условия са довели до по-големи алтернативни разходи за раждане на деца, казва Сю.

"В по-развитите общества тенденцията е родителите да се сблъскват с много по-високи разходи за отглеждане на деца и това обикновено възпира раждането им", казва Тей от BMI.

"Колкото по-развита е една икономика, толкова повече умения трябва да притежават участниците в нея и по този начин необходимата инвестиция във всяко [дете] се увеличава с тази сума", каза той.

Културата на работа в Азия също може да изиграе роля. "В азиатските страни е залегнал начинът на мислене за дълги часове работа", казва Сю, който е "особено актуален в Китай, Южна Корея... [и] други части на Източна и Югоизточна Азия."

"В тези страни сумарното работно време е най-дълго в света" и в резултат на това работниците имат по-малко време за създаване на семейство, каза Сю пред CNBC.

Намаляване на работната сила

Намаляването на раждаемостта оказва натиск върху икономиката и обществото като цяло, тъй като работещото население намалява.

"Раждаемостта в дадена страна ще се отрази на ръста на населението в трудоспособна възраст, около две десетилетия по-късно", казва Тей от Maybank..

Освен това намаляването на раждаемостта може да повлияе на съотношението на възрастните хора, които се нуждаят от подкрепата на по-младите поколения, което може да доведе до "прекомерна тежест върху здравната и пенсионната система на страната", казва Тей от Maybank пред CNBC.

В крайна сметка тежестта върху по-младите поколения ще нарасне, тъй като те ще трябва да се грижат не само за собствените си деца, но и за възрастните си родители.

Тази демографска промяна в някои части на Азия е структурен проблем, който ще изисква "решителни и цялостни усилия от страна на правителството", както по отношение на фискалната, така и на паричната политика, каза тя.

Промени в политиката

В Китай политиците поставят голям акцент върху "ръста на производителността", каза Сю пред CNBC. "Те видяха, че приносът на труда към БВП е много голям и не може да бъде смекчен чрез каквато и да е политическа намеса в краткосрочен план", каза той. "Ето защо те се фокусират върху ръста на производителността си."

Страната е инвестирала много в преминаването към цифрови решения и разработването на технологии като автоматизация и усъвършенствани чипове, каза Сю, с цел да направи традиционните индустрии по-ефективни и като цяло да подобри производителността.

В перспектива китайските политици се насърчават да направят повече за работната среда. "Това вероятно включва по-строго прилагане на трудовото законодателство и насърчаване на баланса между професионалния и личния живот", каза Сю.

Икономистите са единодушни, че китайските политици трябва да работят и за повишаване на пенсионната възраст в страната, да създадат по-агресивни данъчни облекчения за разходите, свързани с отглеждането на деца, и да увеличат усилията си за изграждане на достъпни жилища в страната. Въпреки забавянето на растежа, което се очаква в Китай поради демографския проблем, БВП на страната нараства средно с 9% годишно от 1978 г. насам по данни на Световната банка.

В крайна сметка "остава фактът, че растеж дори от около 3% не би бил, по никакъв начин, катастрофа за китайската икономика", заяви Тей от BMI пред CNBC.

"Ако те продължат да растат с този темп, който вероятно би бил по-устойчив, средният китайски гражданин реално ще бъде с 13% по-добри доходи до 2033 г.", добави той. "Така че жизненият стандарт ще продължи да се повишава."