Защо бюджетният дефицит е нещо опасно?

Последните две десетилетия са белязани от все по-голямо маргинализиране на идейните концепции, които отстъпват място на икономическия прагматизъм. Той често поставя политическите решения на преден план, докато икономическата политика буквално се напасва спрямо текущата политическа конюнктура. Това е порочен модел, който създава стимули за все по-сериозно ползване на публични ресурси за чисто икономически дейности. Последствията са засилване на неефективността и неестествено разширяване на неравенствата.

Подобна динамика наблюдаваме в глобален план, като най-отчетливото доказателство за това са непрекъснато увеличаващите се държавни разходи към БВП и силното задлъжняване на редица държави. Към края на 2021 г. държавните разходи, като процент от БВП, във Франция достигат 59%, в Италия до 55%, Германия – 51%, Испания и Швеция – 50%, СAЩ – 42% и др. (IMF, Public finances in modern history database, 2022).

Рискови залози

Повишаването на държавните разходи е свързано с постоянно генериране на бюджетни дефицити, защото раздуването на държавните разходи не може да се покрие със събираните приходи. Изключение не прави и еврозоната, в която постоянното трупане на бюджетни дефицити е от самото ѝ създаване. Агрегираните данни за страните членки показват, че всяка една година се генерират дефицити, без изключение. В страните от ЕС статистиката е абсолютно идентична. (OECD, Total general government deficit, % of GDP, 2000 – 2022)

Формирането на бюджетни дефицити пък води след себе си до повишаване на държавния дълг. Още по-големият проблем е, че освен повишаването на дълга в абсолютни стойности, той се повишава и като дял от БВП. Към края на 2021 г. наблюдаваме изключително високи нива на държавен дълг към БВП, които надвишават заложения дългов критерии от Маастрихт - общият размер на държавния дълг да не надвишава 60% от БВП. Към края на 2021 г. Гърция отчита нива на брутен държавен дълг към БВП от почти 200%, Италия е на ниво от 150%, Португалия – 127%, Испания – 118%, Франция – 112%, Австрия – 88%, Германия – 69%. В САЩ този показател е на 128%, в Канада – 112%. (IMF, Public finances in modern history database, 2022)

Пряката връзка между дефицита и дълга се дължи на това, че основният начин за финансирането на по-големите разходи спрямо приходите е с дълг – почти изцяло чрез продажбата на ДЦК на вътрешния или външните пазари. Редуциране на дефицита може да се постигне чрез намаляване на държавните разходи (намаляване на капиталовата програма, ограничаване на социални плащания и др.) или повишаване на приходите (по-висока събираемост, повишаване на данъци, приватизация на държавни активи и др.) Политическата целесъобразност приоритизира дълговото покриване на създадените дефицити, защото нито рязането на разходи, нито повишаването на данъци влиза в полето на краткосрочния интерес на което и да е било правителство. Перфектна схема за политически позитиви и мрачна перспектива за икономически просперитет.

В спиралата на "избутващия ефект"

Наличието на бюджетни дефицити и тяхното финансирането с дългове отлага решаването на структурните проблеми и създава допълнителни дисбаланси в икономиката. По-голямото участие на държавата в икономиката създава т.нар. избутващ ефект (crowding-out), при който държавните разходи „избутват“ по-ефективните инвестиции в частния сектор. Този ефект се наблюдава при държавните разходи като цяло, но той се засилва при бюджетните дефицити особено, когато те са финансирани от вътрешния дългов пазар.

Друг сериозен казус е връзката между бюджетните дефицити и инфлацията. Продажбата на нов държавен дълг, поради наличието на бюджетен дефицит, на външните пазари е един от най-съществените начини да повишим инфлацията на локално ниво, защото директно се увеличава паричното предлагане в националната икономика. Подобен инфлационен ефект има и при пласирането на ДЦК на вътрешния пазар, но индиректно, чрез механизма на банкирането с частични резерви.

Колкото по-големи са дефицитите, толкова по-голяма е нуждата от изтегляне на нов дълг. Това води до допълнителен инфлационен натиск. В конюнктура на вече високи ценови нива, това налива още повече масло в огъня. Именно поради тези причини, когато се борим против високата инфлация не трябва и да си помисляме за дефицитното харчене. Нещо, което многократно се споменава и от централните банки – затягането на паричната политика трябва да се подкрепя и от затягане на фискалната.

Не трябва да забравяме, че в инфлационна среда новият дълг означава и осезаемо по-големи лихвени разходи. В Европа винаги е съществувал идейният сблъсък между Германия и Франция за това как да се управляват публичните финанси. До глобалната финансова криза от 2008 г. германският подход е за по-консервативно управление на фискалната и паричната политики. Франция от своя страна винаги е защитавала по-експанзионистичния подход. След финансовата криза и особено след дълговата криза на стария континент от края на 2009 г. Германия започна отчетливо да отстъпва от своите консервативни позиции. Положителното към днешна дата е, че редица европейски страни започват да осъзнават големите рискове от постоянното формиране на бюджетни дефицити и трупане на нов държавен дълг.

Ще се стигне ли до промяна на правилата

На последното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) Франция и Германия влязоха в сериозни спорове за бъдещето на бюджетните правила на ЕС. Финансовият министър на Франция Бруно Льо Мер сподели, че автоматичните и единни правила за намаляване на бюджетните дефицити и дълговата тежест е грешен подход. Той защитава тезата, че трябва да се действа по-гъвкаво, взимайки предвид индивидуалните специфики на най-задлъжнелите страни. Финансовият министър на Германия Кристиан Линднер не отстъпи от позицията си, че дълговите нива в ЕС са опасно високи и трябва да се предприемат бързи и категорични мерки за тяхното намаляване. Той отново настоя най-задлъжнелите страни да започнат редуциране на своите дългове с по 1% от БВП на годишна база.

Дебатът накланя везните отново към френския подход, но по-категоричната позиция от Германия е положителен сигнал, че вече има осъзнаване за нуждата от промяна в управлението на публичните финанси. Важно е да се преосмислят предложените промени от ЕК на фискалните правила на ЕС, които в най-основни линии целят изготвянето на индивидуални планове за намаляване на дълга на всяка отделна страна членка. Целта е даването на повече време за редуциране на дълга и провеждането на структурни реформи. Притесненията, че по-стриктното спазване на бюджетните правила ще доведат до намаляване на производството и растежа в Европа не са с по-голяма тежест от огромните дисбаланси и рискове, които създава разхлабената фискална политика.