Защо Европейският съюз не може да спечели пряка търговска война със САЩ 

След огромният скок в митата на САЩ обявен от президента Доналд Тръмп на 2 април, голяма част от европейският политически елит започна да говори за пряка конфронтация. Често срещано е мнението, че Европейският съюз трябва да е готов да влезе в пряка „търговска война“ със САЩ, да се конфронтира директно и отговори на огъня с огън. Ако Тръмп налага несправедливи (според нас) мита, то и ние ще го направим. Появиха се дори идеи с глоби и мита да бъдат атакувани американските технологични гиганти. Но ескалацията в посока на пряка „търговска война“ би била много сериозна грешка за ЕС. Придържайки се към метафората, балансът на силите в една такава „война“ е категорично в полза на САЩ.  

Балансът на „военните“ сили 

Първо, нека преброим „военния“ ресурс, с който разполагат ЕС и САЩ. Балансът на силите във всяка война зависи от количествени и качествени фактори. Основият количествен фактор е броят войници, с които разполагат двете страни респективно, а основният качствен фактор е..качеството на тези войници (и тяхното въоръжение). Пренасяйки се във външнотърговската сфера количественият фактор се определя от търговския баланс между двете страни, но с една уловка. Търговският излишък се брои към „войниците“ на другата страна или иначе казано – страната с търговски дефицит има по-голямата „войска“.  

Защо? Защото има по-голямо пространство да облага с мита или директно да реже стоките и услугите на другата страна. Тоест, колкото по-голям е търговския дефицит, толкова по-голяма е „войската“, която може да нанесе щети на другата страна. Това има и праволинейна макроикономическа логика, с оглед на факта, че в пресмятането на брутния вътрешен продукт нетният износ е плюс, а нетният внос е минус. В случая на САЩ и Европейския съюз, данните за търговския обмен очертават една много ясна картина. САЩ има много по-голям количествен ресурс за водене на търговска война. ЕС има близо 200 млрд. евро излишък в търговията на стоки. Това поставя ЕС на второ място, след Китай, по обем на излишъка в търговията със стоки със САЩ.  

Това са много „войници“ на страната на САЩ в тази война. Цели 200 милиарда, ако опростим още метафората и кажем, че всяко евро е един войник. Но стоките са само едната страна на външната търговия – услугите са другата. Как стоят нещата там? При услугите САЩ има търговски излишък спрямо ЕС, който е близо 109 млрд. евро. Уви, тази сума е значително по-ниска от търговския излишък, който ЕС има при търговията със стоки. Дори да допуснем тотална „война“ и напълно нетираме едната стойност спрямо другата, пак получаваме сериозно количествено предимство за САЩ от над 90 млрд. евро. Тоест, при една търговска война общия количествен „баланс“ на силите е категорично в полза на САЩ, и то със значителна преднина.   

Качеството на „въоръжението“ 

Добре, ЕС няма количествено предимство, но може би има качествено? Може би изнася стоки и услуги за САЩ, които са по-ценни и по-трудно заменими, отколкото стоките и услугите, които тя от своя страна внася обратно? Тоест, макар и да има по-малко „войници“ за война, може би те са „въоръжени“ по-добре? Уви, и тук предимството е на страната на САЩ. Напълно логично европейските политици вече насочват поглед към излишъка, който САЩ има при търговията с услуги. Но това не е излишък, който лесно може да бъде „атакуван“.  

Първо, услугите по принцип са много по-трудни за облагане с мита. Те не са физически стоки, които неизбежно трябва да прекосят физически граници, за да се търгуват. Например социалните мрежи – това е форма на износ на услуги от САЩ към ЕС. Но това не е физическа стока, която чрез кораби прекосява океана. Това е дигитална услуга в интернет. От чисто данъчно-административна гледна точка е много по-трудно да ги обложиш ефективно, облагането много по-лесно може да бъде заобиколено отколкото облагането на физически стоки.  

Друг проблем е, че докато за американските потребители има местни заместители на вноса на европейски автомобили, например, същото не може да се каже за европейските потребители що се касае вноса на американски услуги, най-вече дигитални. Коя е европейската алтернатива на Microsoft, така както Ford, например, може да се счита за американска алтернатива на Volkswagen? Дори напълно да секне вноса на европейски автомобили в САЩ, има американски компании, които биха могли да запълнят „дупката“, било то на по-висока цена и/или с по-ниско качество. В Европа такава алтернатива няма що се касаят дигиталните услуги, а те са ключова част не само от съвременната икономика, но и от съвременния ни социален живот въобще. Каква ли би била реакцията на европейските потребители ако един ден не могат да ползват услугите на Meta (Facebook, Instagram) или на Google? Да не говорим за услугите на Microsoft. Европейските бизнеси също биха били много тежко засегнати.  

Вносът на енергийни суровини от САЩ няма алтернатива 

Отвъд услугите обаче истинският слон в страята е енергийният внос. След инвазията в Украйна, ЕС се откъсна напълно от енергийния износ на Русия (поне пряко). Значително се повиши вноса от САЩ, особено на втечнен природен газ. По най-актуални данни, този внос отговаря за около 15-16% от цялото потребление на природен газ в ЕС. Това е значителен дял, който ако бъде изгубен или дори само оскъпен, ще се стигне до скок на енергийните цени в ЕС. В Европа внасяме и много петрол, по последни данни САЩ е най-големият източник на такъв внос, също с около 16% дял. Това има огромна тежест защото почти цялото потребление на петрол в ЕС се покрива от внос. Накратко, ако ЕС тръгне да реже или да оскъпява с мита енергийния внос от ЕС би довело до много рязък скок в инфлацията, а тя едва напоследък започна да се нормализира.  

Вече би трябвало да се изяснява колко илюзорна е идеята, че Европейският съюз може да води каквато и да е „търговска война“ със САЩ. Ако ситуацията ескалира още в тази посока, европейските потребители ще изпитат много по-голяма болка от американските. Просто защото в САЩ има местни алтернативи на това, което се внася от Европа. Но самата Европа няма местни алтернативи на това, което внася от САЩ. И що се касае енергетиката в момента няма дори и външни, защото е прекратила отношенията с Русия. Идеята, че докато не търгуваме с втория най-голям износител на природен газ в света можем да обявим търговска война на първия, е абсурдна. Да не говорим за това как стоят нещата що се касае петрола и вноса на услуги. Вече би трябвало да е ясно - ако влезем в „търговска война“ със САЩ влизаме в битка, която е предрешена. Както се казва, мачът е свирен.  

Но не ме разбирайте погрешно, всичко това не значи, че Европейският съюз не трябва да прави нищо. Значи, че не трябва да прави глупости. Да влезе в търговска война със САЩ би било глупост и нещо, което Тръмп всъщност иска. Защото знае, че сега, в настоящата година, ако се стигне до пряка търговска конфронтация може да ни пребие до подчинение. Затова стратегията на ЕС трябва да е друга. Трябва да започне работа по изграждането на икономически модел, който е фундаментално различен от настоящия и е независим от САЩ, особено в тези ключови сфери, за които стана дума по-рано. Повече за това - в следващия материал.