ACTA - новата Берлинска стена

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) е събитие, което по своята сериозност може да се сравни с изграждането на Берлинската стена. В случая обаче сблъсъкът не е в плоскостта на добрите и лошите, комунистите и империалистите. Говорим за опита на едни хора да издигнат нова преграда, която разделя свободните от смирените, знаещите от невежите, имащите от нямащите. Имащите ще са тези, които имат привилегията да си платят - каквото и да значи това. Това е мракът, който дебне зад ъгъла. Светлината е, че все още ACTA не е влязо в действие и тепърва предстои обществен дебат.

ACTA е до голяма степен полицейски инструмент, с който бързо, ефективно - и почти в съответствие със закона - хората биха могли да бъдат обект на проверка за нарушаване на авторското право. Авторското право върху дрехи, обувки, храни, лекарства - но и авторското право върху музика, филми, софтуер. Или споделянето на чужда собственост - дори линковете в този текст теоретично биха били обект на проверка.

През последните 20 години сме свидетели на най-успешния социален експеримент в историята на човечеството (по Йовко Ламбрев). Интернет е част от нашия живот и животът ни се развива в своята динамика благодарение на интернет. Работа, общуване, любов - нищо не е същото. Пълната свобода и неограничените възможности на тази неочаквано отворена среда донесоха след себе си и шокиращи изменения в начина, по който сме способни и - щастливи! - да се забавляваме с продукти като музика, филми, книги. Както си му е реда на всеки един купон, остава не докрай изяснено кой все пак плаща “цялата сметка”.

ACTA е опит да накара всички консуматори да платят “цялата сметка”, но с помощта на полицията. С помощта на акт, наказателно постановление и заплаха от преследване. С правомощия на властта, които й дават да бърка в айпода ни, да сверява файловете в лаптопа ни и да води точен отчет за линковете, които споделяме. Пейо Попов е скицирал отлично и другите, наистина абсурдни рискове от влизането в сила на това споразумение.

А всъщност ACTA не е създадено заради обществения интерес , а е дело на представителите на собствеността, които изискват по-строг регламент и права за спазването на техните права. ACTA е над закона - по смисъла на своите членове споразумението работи на космическо ниво и не се съобразява с локалното законодателство - повече за проявите на новото “метаправозраздаване” можете да прочетете в този текст на доц. Нели Огнянова.

ACTA е риск. Това е опит за капитализъм в най-чистия му вид - онзи, в който човешката съдба е без значение, шансът не е равен, а знанието и информацията са всичко, което има значение за прогреса, но единствено на имащия. Ще си позволя да цитирам Бил Гейтс, който в интервю за вестник Telegraph  казва: “Капитализмът се справя феноменално. Сравнете Северна и Южна Корея, Китай преди и след 1979 година. Капитализмът има своите недостатъци. Не се грижи непременно за бедните или нуждаещите се и също така не инвестира достатъчно средства в иновациите, така че трябва да компенсираме това”.

Нека спасим иновациите! Защото те са възможни само с идеите, които се раждат извън сухите колони на Excel, охранявани с арсенала на ACTA-подобни действия.