Дилемата на Запада

Обиколката на Зеленски в САЩ е последния опит войната да се разреши благоприятно за Украйна. Идеята на неговия план е Украйна да получи достатъчно далекобойни оръжия, които да причинят щети по цялата територия на Русия в мащаб, който да принуди Путин да преговаря.

В ответ, Путин отново извади ядрената карта, преформулирайки доктрината за ядрено оръжие на Русия по начин, който да позволи използването му дори срещу неядрена страна, ако зад нея стои друга ядрена страна.

Така или иначе до изборите Байдън няма да рискува, а след тях всичко ще зависи от Харис или Тръмп - надали Байдън би предприел нещо срещу тяхната воля. Но в случая на Харис ще продължи войната на изтощение, в която шансовете на Русия са по-големи; а при Тръмп ще настъпи руски мир - най-вероятно с корейски вариант на разделителна ивица по тогавашната фронтова линия.

Въпросът на въпросите е - ако Русия все пак спечели териториални придобивки, т.е нейната агресия бъде възнаградена - дали това няма да означава край на сегашния световен ред? Т.е. да не е начало на мир, а на нова, по-голяма война за преразпределение на сферите на влияние срещу Запада?

Геополитически (политика на земята), североизточната част на света - северна и централна Азия, където е сърцето на деспотията - иска ревизия на световния ред, така че да предпази авторитарните режими от заразителния пример на демокрациите.

Ако си представите този материк, по неговите граници са се “залепили” опасни демократични примери: на Запад Украйна/ЕС граничи с Русия; на Юг Израел е опасно близо до Иран (а съседните страни са разрушени); на Изток - Тайван пречи на Китай да контролира моретата си и боде с примера си на развита демокрация.

И така дилемата пред Запада е - дали да брани тези демокрации или да ги остави на произвола, за да не нарушава спокойствието на своите граждани.

Тази дилема ни се струва лесна, само докато не се поставим в техните обувки и си представим българи да отиват на война в тези части на света. От друга страна, спокойствието са предпочели през 30те Великобритания (Чембърлейн), Франция (Даладие) и САЩ (републиканците). И след това трябваше да платят висока цена.

САЩ решиха повече да не допускат агресорите да бъдат награждавани - но след Западен Берлин (1948), Корея (1950-1953) и Виетнам (1962-1975) - изоставиха доктрината на сдържане (communist) containment.

И така - до ден днешен - свободният свят не може да намери точна формула как да сдържа агресорите, които не зачитат установения световен ред. Провалът на Лигата на нациите да защити Китай от Япония, Еритрея от Мусолини и Чехословакия от Хитлер - роди тогавашната ос на Злото. И нова световна война.

А сега Русия стъпка Хартата на ООН. И затова няма защо да мислим, че ако Русия, Иран и Китай надделеят срещу Украйна, Израел и Тайван - ще спрат дотук. Всъщност, те вече напредват в Африка и Централна и Южна Америка.

Затова изборите в САЩ са важни не само за тяхното бъдеще, но и за бъдещето на света.