Как войната преформатира конфликта САЩ - Китай

Войната в Украйна дойде като wake-up call за Запада. От началото на века неговите съюзи - най-вече между Европа и САЩ - бяха в състояние на започнал упадък.

•  Само преди 2-3 години НАТО беше нарочен от Макрон, че е в състояние на клинична смърт.
•  Тръмп успя да влоши максимално отношенията на САЩ - в дипломатически, икономически и дори политически план - с най-големите страни в Европа.
• Да не забравяме провалената от Тръмп най-голяма някога търговска и инвестиционна сделка TTIP между САЩ и ЕС, която щеше да създаде единно икономическо пространство с близо милиард от най-заможните потребители в света.
• А цели 16 страни от Източна Европа влязоха в пакт с… Китай, за да получат повече инвестиции на мястото на оттеглилия се западен капитал след световната финансова криза.

Всъщност, ако не беше войната в Украйна на Русия, като цяло политиката на Тръмп към Европа работеше не само за Русия, а и за Китай. Защото Китай стана често предпочитан търговски и инвестиционен партньор пред Тръмпистката изолационистка Америка. А Европа е нужна не само като пазар, а и като съюзник на Китай в битката му за световно лидерство със САЩ.

Нещата започнаха да се променят, когато Байдън дойде на власт. Без да търси стопляне на отношенията с Китай, той се зае с възстановяване на най-важното стратегическо предимство на САЩ - партньорствата и съюзите между демокрациите. Освен с ЕС, започна и задълбочаване на военното партньорство с ключови съюзници в Азия - Япония, Южна Корея, Австралия и дори Индия. Защото това изглежда единствения начин да бъде защитен Тайван.

Войната в Украйна и официално макар само реторичната подкрепа на Китай за нея показаха на Европа огромната заблуда, в която е изпаднала със забравата си какво представлява един авторитарен режим. И отношенията й с Китай започнаха рязко да се променят.

Имаше вече няколко прецедента преди войната на брутални реакции на Китай към граждани и бизнеси на Швеция, Литва и дори Германия. Които доведоха до забрана от ЕС на ключови сделки с китайски капитали в чувствителни високотехнологични сектори.

Сега ЕС готви Суверенен фонд, който да намали изоставането на Европа от Китай и САЩ в енергетиката, киберсигурността и дигиталните технологии. САЩ пък натиснаха своите европейски съюзници като Нидерландия да спрат продажбата на чипове и технологии за тях на Китай, след като забраниха на свои компании бизнес с основния доставчик на 5G мрежи Хуавей, последвано от Европа, дори България.

В ход е забраната на китайския Tik ToK, който се оказа с далеч по-големи разузнавателни възможности по събиране на данни, отколкото просто продукт на развлекателната онлайн индустрия. Това е причината за Китай да бъде много внимателен с доставките на военно оборудване и техника за Русия - възможна едновременна конфронтация с Европа и САЩ, която да доведе до загуба на пазари навън и западни инвестиции у дома.

Но Китай взема мерки да се подготви за дълга студена, а възможно и гореща война. Първата медийна конференция на новия външен министър онзи ден го доказва. Доскоро посланик в САЩ, Кин Ганг не се поколеба да предупреди САЩ, че тяхната политика на изолация и подтискане на Китай ще доведе до война между тях. Отново стана дума и Тайван, който се смята от Китай за вътрешен въпрос - щом като така е залегнал в китайската конституция. И абсурдно нарече лицемерие предупреждението на САЩ Китай да не въоръжава Русия, докато те въоръжавали Тайван - игнорирайки различните им позиции на агресор и потенциална жертва на агресия.

Всъщност, през първите два месеца на поста си, външният министър е провел разговори с всички по-големи страни в света, които не се смятат част от Запада - за да потвърди тяхното партньорство и признание за “един Китай”. След Африка - която Китай смята за зона на жизнени интереси - партньорство Китай търси и намира сред авторитарни държави, някои които САЩ смята за свои стратегически партньори като Саудитска Арабия и дори Турция, член на НАТО. Но също така и сред тези, които имат териториални спорове със западни държави като Аржентина, като я подкрепя за Фолклендските острови.

Потенциалът за военен конфликт между САЩ и Китай е не просто в желанието на Китай да бъде световен хегемон. А защото:

(1) НР Китай иска да го направи чрез ревизия на международното право след Втората световна война, както впрочем и Русия. Подобно на последната, тя анексира части от Източен Туркестан, Тибет, извърши агресии срещу Корея и Виетнам, дори Индия, сега претопи Хонг Конг,  не спазва Хартата на ООН за човешките права и др. И най-вече използва своята позиция в ООН да блокира членството на Тайван.

(2) Китай има тоталитарен режим, който може да използва своята хегемония да разруши сегашния световен ред, постигната в неговите рамки с помощта на развитите западни държави, в ущърб на останалия свят.
Включително като нарушава принципа на свободни въздушни и водни пространства за свободна търговия и икономическо сътрудничество, досега поддържан от САЩ.
А анексията на Тайван с Протока между тях, през който минава 2/3 от морската търговия на Азия е чудесна предпоставка за задълбочаване на световния конфликт.

Затова Украйна - със своята саможертва - е благодат за демокрациите по света. За да почнат да гледат на въоръжените доставки за Украйна не като разходи, а като инвестиция в мир, демокрация и просперитет.