Алогично оптимистично есенно есе

Приемам ролята си на колумнист много сериозно. Стремя се да държа ръката, сърцето и ума си близо до ежедневния пулс на събитията. С което на моменти се чувствам като апарат за кръвно налягане на невротичен хипертоник или хипертоничен невротик – измервам стойности, които са вредни за доброто здраве и за доброто настроение. Последното удължава живота и прави апарата за кръвно излишен… И тъй като не съм за трети път споменатия апарат, днес реших да разсея и вас, и себе си от обществената аритмия и съвсем щураво да ви напомня за приятните есенно-зимни занимания, които ще ни помогнат да не изтрещим напълно под напора на тежките икономически и политически екстрасистули, които заплашват да прекратят земната ни кариера на хора критични и все пак – напук оптимисти.

Първо – повечето от нас умеят да си създават алогично приятни емоции от наглед дребни неща. Каца с кисело зеле, 3-литров буркан с туршия и малко буренце домашна ракия с няколко химични реакции и определено количество неприятна миризма при приготовление определено внасят настроение и шарени емоции в студа. Задължително е обаче да са домашно приготвени, тъй като вместо вредни консерванти съдържат оптимизма на стотици поколения, преживявали кризи, войни, природни катаклизми и др. подобни. Към тях можем да прибавим червено вино – домашно или „купешко“, в зависимост от претенцията или вкусовите предпочитания. За невегетарианците – червени месца от всякакъв произход, консистенция и микс от подправки… Консумирайте в приятна компания до постигане на консистентно сита и подпийнала амалгама с гарнитура от спомени, смешки, романтични признания и планове за аутсорсване на дейността в планински хижи, отдалечени вили и други типове битово-ваканционни съоръжения.

Второ – създавайте топли и уютни ситуации, които оставят проблемите да студуват и да плащат данъци и такси без ваше участие. Надувайте любимата си музика, танцувайте из къщи и не забравяте да предавате топлина и настроение чрез физически контакт на роднини, близки, приятели и други хора, които са в „рисковата“ група за заразяване с АО – не е новият грипен щам, а Алогичен Оптимизъм. При крайна необходимост от излизане извън гореспоменатите топли и уютни ситуации, обличайте се топло и се усмихвайте на хората до постигане на усмивка в отговор. Действа дори през непробиваемите стъклени прозорци на учрежденски гишета. Заразата се предава неусетно, като заразеният вечерно време започва да разказва за симптомите на болестта с: „…а днеска един/една, в най-голямата лудница ми се усмихна и ми пожела приятен ден…“

Трето – не чакайте Коледа, за да се сетите, че стават чудеса. Правете ги всеки ден, разбърквайте ги добре с добро настроение и ги сервирайте на всеки, който се опитва да си пробие върховете на обувките с поглед…