Вълчи времена

Точно преди една година, докато се разхождах покрай мястото, където река Камчия се влива в Черно море, забелязах интересен възпоменателен знак на усамотено гористо място край пътя. Кръгъл метален плакет колкото чиния за основно ястие, забит в пръстта до шосето. На него пишеше на руски “Мотоклуб Нощни вълци”. Извадих си телефона, снимах го и веднага го туитнах с коментар “Putin’s Wolves were here” (Вълците на Путин са били тук). Нарочно на английски, за да е сигурно, че ще стигне до всички евроатлантици и върли врагове на руския президент, които по дифолт би трябвало да знаят английски; и ще остане скрито за всички русофили, които не си морят главите с капиталистически езици. От жегата ли, що ли, но реакцията на всички беше много вяла. Два три лайка, нито едно кратко коментарче дори.

Тази година обаче същото събитие - минаването на Нощните вълци през България - предизвика медийна буря и километражни диалози в социалните мрежи. Чудя се на тези, които им се дразнят - миналата година защо не им се дразнеха? Чудя се и на тези, които ги харесват - защо преди не ги посрещнаха с хляб и сол, а сега се втурнаха да бият дори свои сънародници, които протестират срещу тях? А най се чудя на полицаите, които ги охраняват, на медиите, които ги превърнаха този път в сензация и на целия ураган от чувства, който се завихри около тях.

Но да оставим за миг хорските рокери на мира, защото аз пък имам огромен проблем с родните им събратя. Все така се случва, че живея близо до широки прави булеварди и почти всяка нощ ме

будят с форсиране на мощни мотори. Понякога, като видят празно платно, вдигат поне двеста със силен рев на двигателя и посред бял ден. С едни приятели презрително им викаме “донори на органи”, когато минават оглушително покрай нас и въздушната им струя почти ни отвява. Аз разбирам, че имат някакви комплекси, с които се борят, като аресивно и много шумно показват на всички скъпите си машини и техните технически възможности. Но не разбирам защо са оставени от полицията да застрашават на воля безопасността по пътищата в и извън населените места.

Първото ми професионално интервю беше с лидер на мотобратство. Докато на една маса в бара им свърталище лидерът му с премрежен поглед ми обясняваше, как били наследници на прабългарските конници, как обичали свободата и какви мъжкари и родолюбци били, на съседната маса негов подопечен кротко си дилваше наркотици току под носа ми. “И това там не си го видяла, защото...” каза ми накрая заплашително рокерският тартор.

Тази порода хора окончателно ми стана противна, когато бе мобилизирана заедно с футболните агитки да безчинства при събитията в Катуница през 2011 година и когато после демонстративно и сплашващо се разхождаше с моторите си из Батак в подкрепа на дядо Николай Пловдивски, един много спорен духовен пастир.

Гледали сме сериала “Синовете на анархията”, знаем и от журналистически публикации в нашата и в чуждата преса, че навсякъде по света където има мотобратства, там винаги силно мирише на търговия с наркотици, наказателни акции извън закона, терор над мирното население и поръчки от мрачни високи места. Макар те от сутрин до вечер да се опитват да ви убеждават, че са просто свободни мъже, които обичат волно да си обикалят света на две колела. В тях няма толкова политика, колкото тази година у нас се опитаха да им припишат. По-скоро има наемничество от най-

жалък тип, за което те стават пригодни заради неутолимата нужда да си избиват някакви лични комплекси, като се правят на силни свободолюбиви лоши момчета.

Затова случката от преди няколко дни в Бургас - българи да се бият с българи заради тазгодишното поредно (!) посещение у нас на Нощните вълци - е потресаваща. Тя показва до каква степен е стигнал разломът у нас заради каузи, които не са наши. Едните протестирали, защото подкрепяли украинците в битката им с Путин и затова скочили на моторджиите му. А пък другите били патриоти и славянофили и тръгнали да се борят с лошите капиталисти и да бранят Матушка Рус, като понапляскали няколко сънародника.

Миналата година, когато не им обръщахме внимание, те нямаха никакво влияние над колективното ни самосъзнание. Тази година прекомерното вторачване в тях ги направи особено важни, даде им власт над обществените ни настроения и ни накара да се сбием един с друг и словесно, и физически на родна почва. С такива хора трябва да се работи с пълен обществен игнор и солидни факти, изобличаващи ги в престъпления. С емоции само им правим реклама, независимо дали тези емоции са “правилни демократични” или “неправилни мракобесни” - те удрят в една и съща цел и постигат един и същ ефект, вдигат популярността и влиянието на някой, който би трябвало да е в затвора.

Та оставете рокерите на Путин на руските служби. Или на американското разузнаване, все ми е тая. Дайте първо да се справим с нашите - те не ни дават да спим с гонките си по градските булеварди, застрашават безопасността по пътищата ни, с очите си съм ги видяла да продават наркотици и поради криминалните си досиета са обект на манипулация и активиране при масови безредици в полза на по-овластената страна.